Ето малко снимки от централата в Пауново:
Централата е проектирана добре. Междуредовите разстояния са спазени (доколкото се вижда на снимката). Прикрепването на модулите е правилно (със скоби и отгоре) и на верните растояния по вертикала. По периферията на централата краката са по-нагъсто, а вътре - по-нарядко. Това също е правилно. Въобще всичко си е както трябва да бъде, само това с набитите колове според мене е твърде рисковано. Аз лично бих заварил на всеки един крак по едно малко парче винкел на разстояние 10 см от земята и след това бих отлял на всеки един крак по едно бетонно блокче с тегло поне 200-220 кг. Оскъпяването ще е само 20 лв. на крак, но за сметка на това ще се спи спокойно.
На тази снимка се вижда, че редовете следват контура на терена и в резултат на това се получават изкривени по вертикала редове. Не казвам, че е грешно, но е неприятно за окото. И понеже съм педант и перфекционист, бих се възпротивил на този факт и бих потърсил алтернатива. Например разкъсване на редицата на всеки 20-30 метра и оставяне на пътека от 80 см. А в рамките на един 20-30 метров блок бих направил идеална нивелация на модулите. А следващия блок ще започне по-ниско или по-високо с 30-40 см. Плюсовете на моята идея са идеалната нивелация и наличието на пътека, която е полезна в предвид температурните разширения и по-лесното бъдещо обслужване.
На тази снимка се вижда монтажа на инверторите. Плюс на този вид монтаж е, че инверторите са близо един до друг и бъдещия обслужващ персонал няма да се разкарва между редовете. Минус е това, че такова едно групиране на инверторите изисква употребата на колосално количество DC кабели, което доста оскъпява централата. Друг недостатък според мене е това, че инверторите са поставени доста ниско заради покрива отгоре. При такова едно ниско поставяне и дълбок сняг отворите, от които смучат вентилаторите ще останат под нивото на снега. След като снега започне да се топи и уплътнява, ще навлезе между перките на вентилаторите и през следващата нощ ще замръзне. А на следващия ден ако има голяма радиация и инвертора се опита да включи вентилаторите, те просто няма да тръгнат и най-вероятно ще изгорят. Аз лично бих се отказал от покрива над инверторите (няма какво да им се случи отгоре) и бих ги повдигнал колкото се може повече (горния ръб да е на 30 см под нивото на модулите). Бъдещето ще покаже дали съм бил прав или не. Но в момента си мисля, че в Пауново ще имат проблеми с изгорели вентилатори. Основание за това разсъждение ми дава опита от тази зима, при която два от моите инвертори останаха под нивото на снега и после той така се уплътни и замръзна, щото изчегъртването беше направо невъзможно. Добре че инверторите ми бяха от типа SB5000TL, които са без вентилатори, и нищо не им се случи.
На тази снимка се вижда тестовата система на Пауново, с която вероятно са замервали радиацията и електропроизводството преди да направят централата. Буди недоумение факта, че вляво и отпред на модулите има поставен един кол със съоръжения (може би камера и не знам какво още). Та сянката от този кол всяка сутрин пълзи през модулите. И каквото и да са замерили, то данните от това замерване са тотално грешни. За втори път се сблъсквам с тестови и измервателни системи (другата е в с. Баничан), при които данните са тотално изкривени от засенчващ обект, поставен на неподходящо място. Не можаха ли конкурентните фирми най-после да научат какъв е пътя на слънцето?

Нищо не трябва да има отпред и отстрани на измервателните съоръжения. Нещо повече - нищо не трябва да има и отзад в непосредствена близост. Защото ако същия този кол беше отзад и отстрани на 1 метър разстояние, пак щеше да хвърля сутрешни сенки върху модулите и радиационния датчик.