Привет!
Сметките за Слънчевата радиация са сложни и не-толкова сложни алгоритми, като главните променливи са ъгъла, който заема географската точка с равнината на екватора и надморската височина.
Знаейки тези данни, датата, и годината, може да се намери уравнението за слънчевото време, което е такова, че 12 по обяд, винаги слънчевия зенит е в най-ниската си стойност. Тъй като времевата структура, според която сме организирали цивилизацията, е повече или по-малко политически обоснована, отколкото математически, точното слънчево време страни от политическото такова.
Тъй като, орбитата на земята около слънцето, е еклиптична, слънчевата радиация достигаща до перпендикулярна равнина, на разстояние същото както това земята (взема се центъра за по-груби сметки) се намира като функция на разтоянието, което пропътува светлината. За да се преизчисли, количеството енергия, падащо върху равнина на същотото разстояние, се взема косинуса от ъгъла на между географската точка от интерес, и равнината на екватора. Общо взето, радиантната енергия, достигаща до земята е грубо 1414 ват-часа през зимното слънцестоене, и 1320 ват-часа през лятното, взета от перпендикулярната равнина. Умножавайки по косинуса от ъгъла се намира енергията достигаща горния слой на атмосферата.
След като е се знае, колко енергия достига до равнина, тангентна (не съм убеден в българската терминология отново) на сферата на атмосферата в точка, в която права пресича центъра на земята и географската точка от интерес, може да се намери влиянието на атмосферата, което е функция на един куп фактори, като грубо казано надморското равнище е най-важния.
Ако те интересува повече по въпроса, ще ти предложа да прочетеш от местата, с които аз започнах, а това са
http://www.powerfromthesun.net/
http://www.nrel.gov/
http://solardat.uoregon.edu/cgi-bin/Sol ... ulator.cgi
http://www.helioclim.net/esra/
http://www.satel-light.com/indexgS.htm
http://www.meteonorm.com/pages/en/meteonorm.php
http://www.cibse.org/
http://books.google.co.uk/books?id=N8kI ... 1#PPR22,M1
Посочените източници са продукт от дълго филтриране на мрежата и следене на референции. Сигурно има още много източници на информация, но тези според мен, напълно отговарят на изискванията за инженеринговото приложение на слънчевата геометрия.
Тъй като слънчевата енергия, като функция на планетарната геометрия е толкова интересна, важна и първична, се заех с алгоритъм, който да пресмята последната с дадените данни попълнени от ползвателя. Започвайки подобно начинание, естествено се поражда нуждата от ресурс за референция, според който да се установи верността на калкулацийте. При търсене на такъв, попаднах на три свободно достъпни алгоритъма с висока степен на точност (до 3*10^-4 %) за изчисление на соларната геометрия. Два са в "C" и третия в Ексел. Последните лесно могат да бъдат намерени в посочените референций.
Естествено, най-лесния и определено конкретен вариант би бил да се закупи софтуер от професионалистите в областта, както Метеонорм например, но тъй като е много по-голям кефа, пък и много по-евтино, си го написах сам.
Не съм убеден във функционалността на кода(в момента е повече псевдо-код) и точността, но докато стигна до края, може да мине още седмица или месец(или кой знае колко време). Ще го прикача за сега в суровия му вид, за да могат знаещите колеги да поправят и критикуват.
Крайната цел е стабилна платформа с аномалий в допустимите за енжинерингови начинания, която да спомага соларни предикций, както за ПВ панели, така и за концентриращи термални системи.
Кода е написан в Матлаб ( .m файл), тъй като девелопинг в МатЛаб е много по-ефективен, особено за не-специалисти в програмирането.