В задачата ти няма никакво предизвикателство. Всеки може да се поупражнява и да предложи някакво решение. Не става ясно обаче как ще оцениш кое решение е по-добро. Дефакто не си дал никакъв критерий за оценка, за да можем да го оптимизираме.
Как ще оцениш факта, че ще направя отстъп заради комина или заради чинията. Ще ме наградиш ли, че спечелвам няколко допълнителни киловатчаса или ще ме накажеш, че нарушавам симетрията. Същото важи и за сградата в дясно. Дай точни размери и отстояния, за да изчисля нейното влияние и да се опитам да го намаля или избегна напълно. Но пак не става ясно дали ще ме наградиш за това или ще ме накажеш. Същото важи и за стринговата организация. Как ще определиш коя е по-красива? По какво да оптимизирам? Да търся минимална дължина на проводниците или пък да търся минимални загуби от засенчвания? Двете неща си противоречат и водят до 2 различни стрингови организации. Има и още доста съображение, но трябва да пиша цял ден, а не ми се занимава.
Предполагам че разбрахте проблема - няма единен критерий, по който да се оцени дадено решение дали е добро или не. В общия случай решението е разумен компромис между много на брой и различни противоречащи си фактори. Така е за всяка една централа, както на покрив, така и на земята. В случая най-важното е клиента да остане доволен. Ние решаваме този проблем по единствения възможен начин - сядаме заедно с клиента пред компютъра и започваме да разработваме варианти с активно негово участие. За всеки един вариант му правим симулация и сравняваме електрорпроизводството. И след това се мъчим да го подобрим. След като се ориентира в ситуацията, клиента започва сам да дава идеи и остава много доволен, ако успее да извади допълнителни 1-2 киловатчаса. А ако не - тогава поне се убеждава със собствените си очи, че варианта X е най-добрия. И в двата случая обаче си тръгва доволен и спокоен, че всичко е наред и по-добро няма как да се получи.
Така че ако питате мене, има един единствен критерий за оценка на даден проект -
КЛИЕНТА ДА ОСТАНЕ ДОВОЛЕН.
А в зависимост от клиента ми се е случвало да оптимизирам по най-различни критерии. Ето няколко примера от практиката:
1. Тъпчи до дупка и да не ти пука
2. Яааааа колко красиво стана, след като ги направихме симетрични
3. Няколко часа битки в сложна засенчваща обстановка и прецизиране на позицията до 1 милиметър в опити да извадим поне 1 допълнителен киловатчас в годишен план
4. Влошаване на параметрите на текущата централа в името на това, да остане място за някаква бъдеща централа, ако случайно клиента реши да я прави
5. Лоша стрингова организация и прехвърляне на DC кабели под земята в името на някакви външни цели (запазване на някаква пътека или дръвче или нещо друго)
6. Проектиране на сложна и скъпа дублираща конструкция на покрив в името на това стария и прогнил покрив да не се разпокрива за ремонт и производството в сградата под него да не се прекъсва.
И въобще - всеки един клиент си е една голяма загадка с неговите си собствени желания и изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени. И основното, което трябва да знае всяка една соларна фирма, е следното:
КЛИЕНТА ВИНАГИ Е ПРАВ И НЕГОВИТЕ ЖЕЛАНИЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА БЪДАТ УДОВЛЕТВОРЕНИ !!!
При всеки един нов клиент най-трудната задача е да разберем какви са неговите представи и нагласи и кой точно фактор тежи най-много в неговите изисквания. И тъй като клиента в общия случай не може да формулира точни изисквания, налага се да се проведе задълбочен диалог и в процеса на разговора постепенно да се изяснят неговите виждания по въпроса. И чак след това се предлага вариант, който най-пълно да задоволи потребностите му.
В кръга на майтапа може да се каже, че за всеки един клиент ние
скрояваме централа по неговите мерки.
