Помните ли едно време каква мания имаше да се строят бомбоубежища. Всяка една нова сграда задължително имаше бомбоубежище в мазите. Всеки един държавен завод задължително строеше бомбоубежище. Албанците надминаха всички и построиха десетки хиляди бетонни бункери за защита от нападение.
Грешно ли беше всичко това?
Според мене не !!!
Наистина имаше голяма вероятност от нова световна война. И това, че не се е случила, не променя факта, че който беше по-подготвен, той имаше по-големи шансове да оцелее. Ние от позиция на бъдещето вече знаем, че война нямаше. Но това е по-малко вероятното събитие. Просто този път имахме късмет. Но това не означава, че късмета винаги ще ни спохожда.
В момента има голяма вероятност от световна анархия в резултат на това, че човечеството не е подготвено с алтернативни енергийни източници. И ако пак имаме късмет, някой в последния момент ще изобрети как да черпим екологична енергия от подпространството. Но ако нямаме този късмет, лошо ни се пише. Така че заплахата си остава и с всеки изминат ден ще става ще все по-голяма и по-голяма.
Поради тази причина аз мисля, че е крайно време да жертваме малко от нашето благополучие, за да увеличим шансовете за благополучие на нашите деца и внуци. В момента все още имаме шанс с последните остатъци от евтин петрол да произведем достатъчно количество фотоволтаични модули, щото с тях да гарантираме следващите 100 години на човечеството. Ветрогенераторите не стават - само след 10-15 години те ще са непотребни трошки. Инвестицията в тях дава само временна отсрочка. Фотоволтаичните панели са единственият източник на енергия, който има шанс да живее 100 и повече години. И дано да насмогнем, за да облекчим поне с малко предстоящата дълбока енергийна криза. Да я спрем не можем, защото трябваше да започнем преди още 30 години. Но поне можем да я направим малко по-поносима.
А ако не успеем? Амо тогава поне да се надяваме, че всеки един произведен днес панел дава шанс на бъдещите поколения да захранят с него един компютър, в който да е съхранено най-важното от нашата цивилизация - ЗНАНИЕТО. Защото загубим ли знанието, всъщност губим около 5000 години цивилизация.
Не казвам, че човечеството ще загине. По скоро е вярно обратното - със сигурност ще оцелеем. Но ще се наложи да повторим последните 5000 години и този път ще е по трудния начин, защото няма да има природни ресурси.