Слънчеви електроцентрали в България

[TRET]

Мога да се застраховам за всичко, което се сетя......

Къде ?

[Miro]

Къде ?

Ами аз разпитах 5-6 застрахователи, от тях се навиха 2 - Алианц и Дженерали.. последните ми дадоха по-добра оферта и подписах с тях. Най-добре си направи собствено проучване, защото нещата се променят.

[EOS Technologies]

Първо искам да благодаря на г-н Матеев за коментарите, които са много верни. Слънцеследящите системи са на DEGER - който си има проблеми в Германия. Но явно си е намерил "пазар" в България. Докато разберат българите, че слънцеследящите системи не са решение от инвеститорска гледна точка, че вече нито една не се инсталира в Германия, Испания и.т.н. заради проблемите, ще мине време. Както и факта, че Канека не играе почти никаква роля в добре развитите пазари в Европа - хм, защо ли? Които има уши да слуша, нали така се казваше?

Поздрави!

[Mateev]

За DEGER ENERGIE съм съгласен, но за Канека - не. Модулите на Kaneka (както и всички останали тънкослойни модули) са много неефективни. Само 6-7%. И за да се постигне същата мощност, са необходими около 2 пъти повече конструкции, кабели и земя. И разпределителни кутии (поради големия брой стрингове). Но за сметка на това модулите Kaneka са много по-евтини. И тука естествено възниква въпроса:

Кое е по-добро от инвестиционна гледна точка:
Моно и поли с евтини конструкции или Kaneka със скъпи конструкции (поради двойната площ)?

Правил съм хиляди изчисления на най-разнообразни конфигурации и съм стигнал до следния неопровержим извод:

Централите с Kaneka могат да бъдат направени с около 10% по-евтини отколкото аналогичните мощности с моно или поли-кристални модули. По една много проста причина: За разлика от германците, българите не се плашат да седнат и да си разработят собствена конструкция от черно желязо с много ръчен труд (рязане, заварки и боядисване). И за разлика от Германия (където труда е скъп), в България тази идея води до значителна икономическа изгода. Вярно е, че труда, логистиката и главоболията са по-много, но нали като цяло излиза по-евтино? А българина се нуждае точно от това.

При централите с позиционери също излиза по-евтино само с около 5-10%. Дефакто позиционера дава 35-40% повече енергия, но цената му увеличава стойността на централата с 25-30%. И като цяло изгодата се свежда до около 10%. Но и при Канеките изгодата е около 10%. Следователно алтернативата на българина е или централа с Канеки или централа с позиционери. Нека всеки сам да си избира. Аз вече съм избрал. Позиционерите имат механични движещи се части, което означава кратък живот. Освен това са и по-слаби от механична гледна точка. Не забравяйте как вятъра в Сливен издуха ветрогенератори, позиционери, билбордове, будки и какво ли не още. Който пътува от там, в продължение на 30-40 километра може да се наслаждава на дълга серия от жалки крайпътни картинки. Докато със статичните конструкции с Канеки не е така. Можете да си ги направите колкото си искате здрави. И да спите спокойно при големи бури.

[Mateev]

И за да не съм голословен - ето какво е останало от билбордовете:

[Mateev]

А ето и новият позиционер. Сглобен е от остатъците на стария. На гърба има заварки с допълнителни усилващи ламарини. Освен това липсват 7-8 модула. А останалите са разредени, за да може вятъра да си минава безпрепятствено. И двата леви долни модули са с дупки. На снимката не се вижда, но тези два модула са ремонтирани. Изглежда е имало някакви дупки директно през силициевите клетки. С размери да си пъхнеш пръста. И накъсаните проводници са запоени и после дупките са запълнени с някаква жълта смола. Интересно колко време ще издържат с този ремонт.



При новото разположение на модулите се забелязва една голяма грешка: Долният ръб на модулите е на 10 сантиметра от земята. Първо при всеки един дъжд модулите ще се замърсяват от калните пръски. И второ, което е по-важно: При първия по-дълбок сняг (а такъв ще има през следващите 50 години) долният ред модули ще задере и най-вероятно ще се потроши. Може даже и да изгори някой мотор. Явно от фирмата не са чували за задължителните 80 сантиметра от земята. Но какво да се прави. Явно такава е съдбата на този нещастен позиционер. Няма късмет със собствениците си.

И като си помисля, че централите в Средногорци и Сандански са със същия модел скапани позиционери на Lorenz - мъка ми става. Явно в бъдеще ще сме свидетели на нови екшъни.

[Miro]

Така, тука е момента да си похваля моя позиционер. Миналия уикенд го разгледах подробно след студовете и снеговете и свалих данни, тъй като за съжаление още нямам интернет връзка. Та значи:
1. Нямаше никакви видими поражения по конструкцията и модулите.

2. Въртеше се спокойно между крайните си положения и по двете оси.

3. Въпреки лошото време, снежни бури и прочее, нямаше ден без да произведе някой и друг киловат, което ме навежда на мисълта, че никога не е бил затрупан плътно от сняг, при все че снежната покривка по нашия край този път се задържа около седмица.

4. Явно високият монтаж за момента повече ми помага, отколкото да затруднява поддръжката - височината е над околните сгради и дори най слабият вятър издухва снега от гладките модули, а открие ли се дупка в снежната покривка е ясно какво се случва. Докато по улиците и тротоарите си имаше поне 20 см. сняг системата беше чиста, въпреки хоризонталната позиция. От монтажа до момента не ми се е налагало да вадя стълба и да се качвам до модулите за каквото и да е било. Дано продължава и занапред така...

5. Застраховката ми помага много на спокойният сън. Знам че в случай на щета ще има доста зор, докато си взема парите, но все пак...

6. Локалните климатични особености си оказват влиянието и категорично трябва да се отчитат по време на планирането на конструкцията. Не бих използвал тракер в Сливен или по Добруджанско.

[Mateev]

Тука има нещо по-страшно. И то се казва "Теория на вероятностите". Разбирам в България да имаше хиляда позиционера. И за 10 години да се счупи един от тях. Тогава можеше и да сме спокойни. И да си казваме, че вероятността е пренебрежително малка. Но в случая е точно обратното. Позиционерите в България се броят на пръстите на ръцете и за няма 1 година единия вече претърпя сериозни щети. Вярно е, че извадката е много малка, но не мога да се оттърва от натрапчивата мисъл, че вероятността за повреда на позиционер по време на живота на една централа, може би клони към 100%. Тоест - почти 100% гаранция, че нито един позиционер няма да доживее до 10 годишна възраст. А да не говорим за 30-50 (дори 100) години, които са един напълно реален срок на живот централите със статични конструкции.

В същото време със статичните конструкции това не е така. Там вероятността за повреда е мнимална. Те се изчисляват от конструктор, който си слага подписа под проекта и носи отговорност за здравината на конструкцията. И явно конструкторите си знаят работата, защото при наличието на почти милион сгради и конструкции в България, повредените от сняг и вятър се броят на пръстите на едната ръка. Следователно вероятността наистина е нищожна.

[Miro]

Напълно съм съгласен. Особено ако правиш по-мощна центала вероятността се увеличава със всеки един позиционер. А като сложим и проблемите с взаимното засенчване и т.н...Всички сме наясно накъде отиват нещата.
Но ако става въпрос за малка инсталацийка на ограничена площ, то предимствата на тракера са безспорни. Моя случай е точно такъв, мисля че някъде съм пускал снимка на дворчето, в което съм засадил слънчогледчето си. Една аналогична инсталация със стационарна система, дори да не е с аморфни модули, щеше да заеме доста повече пространство.
Отделно че дори някой от моторите да издаде багажа, това не значи, че централата ще спре да произвежда ток. Просто губя оптималната ориентация и производството ще ми спадне с някакъв процент до отстраняване на дефекта. А аз по всяко време ръчно мога да коригирам вертикалната ориентация на рамката и да я приведа във стационарна система със сезонна корекция. Единствено остава да се надявам конструкцията да е достатъчно здрава, за да издържи натоварването от вятър и сняг...

[Lupus]

@Miro,
Не умирам от желание да направя инвестиция за 25к евро и да я дундуркам по 20 часа дневно, в продължение на 50г, за да ми носи максималната си печалба от 10%.

[Lambov]

Колкото е по-сложно едно съоръжение, толкова е по-ненадеждно. Колкото по-дълъг срок се очаква да служи, толкова по-просто трябва да е то. Особено ако не горим от желание постоянно да му слугуваме.
Колкото по-наедро се работи, толкова по-добре.
Представете си 10 или 100 декара:
а) с позиционери
б) със стационарна конструкция
Първата изисква доста слугуване и предполага значителни щети, при това на скъпо съоръжение.
Погледнато във времето, надали ще ги осигури тези 10% в повече.

[Miro]

@Miro,
Не умирам от желание да направя инвестиция за 25к евро и да я дундуркам по 20 часа дневно, в продължение на 50г, за да ми носи максималната си печалба от 10%.

Кой ти говори за дундуркане, бе друже! Обяснявам, че съм я зарязал и ходя веднъж-дваж месечно, колкото да си преточа логовете, щото още нямам интернет там.
И пак повтарям, че съм напълно съгласен, че не си е работа да ползваш тракери, ако ще правиш голяма централа. Но до 5 КВт според мен си заслужава. Виж дворът ми, с тази сянка, дето минава посредата (от трафопост, дето ми е залепен в югозападния ъгъл на парцела) и ми кажи какъв друг вариант бих имал?

А от западния край (там дето в момента е пльосната рамката) по регулация ми режат метър и половина от мястото...Така че задължително трябваше да вдигна модулите на високо. Освен същата конструкция, но без двата мотора да направех. Но като ще е гарга, барем да е рошава... Другият вариант е да си направя 40 кв. метра навес, в който дори няма да мога да си сложа камина, за да не опушвам модулите отгоре....

Така че идеята ми е, че за всеки влак си има пътници. Аз съм си сметнал, че за моите условия това е оптималния вариант, дали е така бъдещето ще покаже, може да си останал с грешно впечетление, но не карам никой да постъпва като мен... просто споделям опит.

[Drago]

Преди дни четох за изграждането на огромна PV централа в Германия (50 MWt). Във форума към нея бяха посочени 2 интересни числа. Разходи за инсталиране на PV слънчева централа 4.3 млн$/Мwt. Разходи за инсталиране на CSP слънчева централа 3.5 млн$/Мwt.
Може ли някой да цитира точно къде в закона е описано кои централи ще са с преференциалните цени от 78(72) ст./kwt и кои централи влизат в това число, т.е. дали и ток от CSP централа ще се купува на 78 ст.

Драго

[Mateev]

В наредбата за цени на ДКЕВР е използувана думичката "фотоволтаични". Това предполага преобразувател на енергията да е силициева или тънкослойна клетка или някакъв друг материал с фотоелектричен ефект. Тоест трябва да се използува фотоелектрически преобразувател от светлина към електроенергия.

CSP означава Concentrated Solar Power. Тоест светлината се концентрира, преди да се подаде на преобразувателя на енергията. ДКЕВР нищо не казва за концентриращите устройства. Следователно няма значение дали светлината се концентрира или не. Важен е преобразувателя. От тука можем да си направим извода, че ако при CSP централите преобразувател е силициева клетка (или чип), то тогава цената на ДКЕВР ще важи. Но ако концентрираната светлина загрява някакъв флуид, който после върти турбина - тогава цената няма да важи.

[Mateev]

Така, с онлайн данните ще забавя малко, защото работата с интернета на гореспоменатото място се оказа по-сложна от очакваното.

Ето ти едно разрешение с интернета само за 19.90 на месец:

http://www.mtel.bg/mobiltel/services/homebox.php?

Бързай да го пуснеш, че умирам от нетърпение да видя данните от твоята централа.