Условия за присъединяване на малки PV централи

[some]

Дали някой може да ми каже EVN какви условия поставят за присъединяване на PV системи до 5кW по отношение на напрежението и фазите. В смисъл - биха ли изкупили електричестото на 220V или 380V?

[Mateev]

Такива малки централки се присъединяват еднофазно в най-близкото съществуващо електромерно табло. Предписанието е да се свържат към най-натоварената фаза. Има строги изисквания инвертора да не повишава напрежението над 242V. За да стане това трябва да се променят подразбиращите се стойности на параметрите вътре в инвертора. За това е необходим WEB Box. Много често с такива инвертори възникват проблеми с високото напрежение. Инвертора иска да отдаде в мрежата цялата налична мощност и в това свое желание той увеличава напрежението на изхода си. Ако сеченията на проводниците на мрежата са малки, инвертора може да вдигне напрежението си над 250V. Но това е забранено и когато ние с настройки ограничим това негово желание, ефекта ще е, че инвертора ще се самоизключва при липса на товар. Това ще доведе до силно намалено електропроизводство в годишен план.

За да проверите дали при вас е възможно да се случи това, трябва да направите следното:

1. В различни часове от денонощието премерете какво е напрежението в контакта. Запишете максималното напрежение, което видите по време на тези тестове. Това е напрежението, при което вашата локална мрежа НН е максимално разтоварена.

2. Включете в контакта товар от 5 киловата. Можете да използвате радиатори, котлони, ютии. Премерете отново напрежението и изчислете с колко волта е по-ниско.

3. Добавете тази разлика към максималното напрежение и ще разберете с колко вашият инвертор ще повдигне напрежението при пълна мощност. Ако се получи число, по-голямо от 242V, вашата локална инсталация е неподходяща за включването на соларна централа.

ПРИМЕР СЪС СЕЛО, В КОЕТО КАБЕЛИТЕ СА СЛАБИ

1. Максимално напрежение при разтоварена мрежа - 230V
2. Напрежение при натоварване с консуматор 5KW - 190V
3. Разлика - 40V
4. Напрежение на изхода на инвертора при максимална мощност и разтоварена мрежа: 230 + 40 = 270V
Заключение: МРЕЖАТА Е НЕПОДХОДЯЩА

ПРИМЕР В ГРАДСКИ РЕГИОН С ТРАНСФОРМАТОР НЕПОСРЕДСТВЕНО ДО БЛОКА

1. Максимално напрежение при разтоварена мрежа - 240V
2. Напрежение при натоварване с консуматор 5KW - 235V
3. Разлика - 5V
4. Напрежение на изхода на инвертора при максимална мощност и разтоварена мрежа: 240 + 5 = 245V
Заключение: МРЕЖАТА Е НЕПОДХОДЯЩА

ПРИМЕР С НОРМАЛНА СИТУАЦИЯ

1. Максимално напрежение при разтоварена мрежа - 230V
2. Напрежение при натоварване с консуматор 5KW - 220V
3. Разлика - 10V
4. Напрежение на изхода на инвертора при максимална мощност и разтоварена мрежа: 230 + 10 = 240V
Заключение: МРЕЖАТА Е ПОДХОДЯЩА

[Mateev]

В какво се състои проблема?

Съгласно БДС диапазона от напрежения е 220V +/-10%. Тоест от 198 до 242V.

Би трябвало всички трафопостове да дават на изхода си точно 220V и сеченията на кабелите на мрежата да са такива, щото това напрежение при крайния консуматор да не пада под 198V. Ако това наистина беше така, то тогава ние можехме в произволна точка да включим наш генератор и той в никакъв случай нямаше да повдигне напрежението над 242V. За съжаление обаче ЕРП-тата настройват трансформаторите си на 230 или даже на 240V, като по този начин компенсират малките сечения на кабелите в мрежата НН (нормалния начин е да се увеличат сеченията на кабелите). Повдигайки обаче напрежението на трансформатора те не ни оставят диапазон, в който ние да ги повдигнем още малко, за да си инжектираме произведената енергия.

Тъжно, но факт. С малки изключения почти всички мрежи НН в България са с повдигнати напрежения в трафопостовете, което прави невъзможно присъединяване на производители на енергия в коя да е точка от мрежите НН. Именно поради тази причина всички ЕРП-та единодушно ни предписват присъединяване само в трафопостовете, а не някъде навътре из техните мрежи НН. Тоест ние плащаме скъпо и прескъпо за това, че не са си оправили сеченията такива, каквито трябва да бъдат. В Германия този проблем го няма и затова там са възможни стотици хиляди малки централки по покривите. Ако обаче в България се реши също да има много централи по покривите, ще стане една мътна и кървава и ще възхикнат хиляди скандали с ЕРП-тата, които няма да желаят да си подменят кабелите с такива с по-голямо сечение.

Надявам се сега разбирате защо всички ЕРП-та ПРАВЯТ БОЙКОТ на малките централи от ВЕИ. Ако утре излезе програма 10 000 покрива, това ще означава, че на 10 000 места някъде из България ЕРП-тата ще трябва да подменят кабелите с по-големи сечения. Това ще им бръкне дълбоко в джоба.

Така че не се надявайте на програма 10 000 покрива. Просто енергийното лоби в България НИКОГА НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛИ.

А малкото ентусиасти в момента ще бъдат малтретирани от ЕРП-тата. Тоест ще бъдат принудени сами да си опъват кабели с дължина от по няколко стотин метра и да плащат за това десетки хиляди левове. И всичко това за да могат монополистите да си гушкат колкото се може по-голяма печалба.

[malchev]

Едно уточнение, което ако не сега, то много скоро ще стане важно.
Според БДС IEC 60038, нивата на напрежение до края на 2008г. трябва да бъдат изменени към стойности 230/400V (+6%/-10%) или от 207V до 244V за еднофазна мрежа.

[lz1wvm]

Дали някой може да ми каже EVN какви условия поставят за присъединяване на PV системи до 5кW по отношение на напрежението и фазите. В смисъл - биха ли изкупили електричестото на 220V или 380V?

Ако произвеждаш напрежения различни от 220V или 380V няма да го купят.Но инверторите към PV системите правят точно това напрежение което EVN го изкупуват.
Поздрави

[some]

Благодаря на всички за отговорите и уточненията. Утре ще отскоча до ЕVN да ги проверя и тях и да се започва

[ping]

На много места мрежите са подходящи и генератор от 5 киловата не повдига напрежението повече от 10 волта (в много случаи е доста по-малко) . Разбира се има и мрежи в отдалечени и селски райони, при които не е така.
Но пробата с консуматор 5 киловата и да се регистрира разликата в напрежението при изключен и включен консуматор не е съвсем коректна. Могат да се дадат много примери за които чрез тази проба дадена мрежа по този начин ще бъде определена за подходяща, а всъщност няма да е така и при функциониране на системата изненадата ще бъде голяма а загубите повече от очакваните. Могат да се дадат и примери, при които по тази методика мрежата ще бъде определена за неподходяща, а тя всъщност ще е подходяща.

Това, което трябва да се направи е измерване на импеданса фаза-защитен проводник (нулев проводник). Измерването става със специален уред и под напрежение - бързо и лесно.
Част от принципа му на действие се състои в пробата която е предложена в тази тема. Но освен това, в принципа на действие има неща които избягват недостатъците на предложения метод, които ще ви объркат и ще ви подведат поради влиянието на другите консуматори и останалата част от веригата.

Между другото е добре по принцип да се измери тази стойност и при другите случаи, тъй като ако искате да направите професионален проект , тази стойност има отношение към правилния подбор на АС апаратурата, гамите и настройките.

[Mateev]

С горната методика ви предлагам именно това - грубо да измерите импеданса на мрежата без уреди и в домашни условия. Това е неточна методика, но за сметка на това се прави без специализирани уреди. Точно по тази методика се мери импеданса и от самите инвертори (Z = (U2-U1)/(I2-I1)). Това е неточна методика, защото съпротивлението на консуматорите в мрежата се мени с времето. Мени се и температурата на проводниците по стълбовете. Освен това в мрежата има и реактивни консуматори, които обуславлят допълнителни реактивни токове, отместени по фаза от активните.

Така че дори и да използвате специализиран уред за мерене на импеданса, той също няма да ви помогне кой-знае колко. Той също ще премери това, което вие вече сте премерили по горната формула. И неговите показания също ще се менят с времето.

Поради тази причина аз се опитах да усъвършенствувам методиката, като ви накарах да мерите в различни часове на денонощието и да търсите най-високото напрежение, което предполага най-малко паралелни резистори (консуматори, включени в мрежата). Колкото са по-малко паралелните резистори, толкова е по-голямо влиянието на последователните резистори (съпротивлението на жиците по стълбовете от вас до далекопровода).

[Mateev]

Не съм съгласен с методиката на ping за измерване на импеданса само на фазата към земя. Не казвам, че не е вярна. Тя е вярна, но също няма да ни помогне да реши задачата с колко волта ще се повдигне напрежението от нашия бъдещ инвертор. Защо това е така? Ами много просто. Ние имаме сложна евивалентна схема от паралелно-последователни резистори, кондензатори и индуктивности, на които не им знаем стойностите, но знаем, че се променят с времето. Пълна бъркотия. И някъде вътре в тази схема ние си избираме 2 точки, в които да наместим нашия консуматор или генератор (нашия контакт в къщата) и започваме да мерим. Ако приемем, че за времето на мерене конфигурацията на системата не се променя (а тя се променя), то тогава за да определим пълната крива на волт-амперната характеристика се нуждаем от поне 5-6 точки от нея, които да замерим. Забележете - говоря за крива, а не за права. Ако характеристиката беше права линия, то тогава само по 2 нейни точки можехме да определим и всички останали. Но за съжаление има и паралелни резистори, които изкривяват правата линия. Следователно за да си изясним кривината на кривата трябва да измерим поне 3 точки и след това да интерполираме крива от първи ред. А с премерването на повече точки можем да интерполираме и по сложни криви. Разбира се говорим за сложни системи от уравнения от висока степен, които не могат да бъдат решени без компютър и съответния специализиран софтуер.

И за какво е всичко това? За да получим с точност хилядни от волта нещо, което може и да не се случи в реалността?

Аз ви предлагам безкрайно проста методика без специализирани уреди, която в 99% от случаите ще ви свърши работа. И ако по моята методика вие излезете далеч над 242V, никакви сложни и специализирани уреди няма да ви помогнат да си подобрите положението. Ако обаче по моята методика сте точно на границата, тогава наистина си струва да се замери малко по-точно. И най-точно няма да е със специализирани уреди за мерене на импеданса, а с един истински инвертор, теглещ енергия от акумулатор и инжектиращ в мрежата максималната си мощност.

[venkap]

Едно уточнение, което ако не сега, то много скоро ще стане важно.
Според БДС IEC 60038....

Приложението е дейстшащо от 14.08.2007г.

[Mateev]

Супер. Нека да е от 207V до 244V. Но това не променя факта, че много трансформатори в България са набузени до 235-240V и за повдигане от нас почти не остава място. Същото беше и с трафопоста у дома, но добре че си е мой и лесно го смъкнах с една степен надолу без молба до ЕРП-то.

[venkap]

Това, че има пад във вътрешната инсталация на даден клиент от 10 V не означава автоматично, че ще има същия пад и в разпределителната мрежа 0.4 kV нали?

[Mateev]

Не. По скоро това, че има пад от 10V при 5 киловатов товар във вътрешната инсталация на даден клиент означава, че ако вместо да консумираме 5 киловата отдадем 5 киловата, то повдигането на напрежението ще се съизмеримо с предизвикания пад. Ако не вярваш, нарисувай си еквивалентната схема и посмятай със закона на Ом. Не казвам ЕДНАКВО, а СЪИЗМЕРИМО, защото характеристиката не е линейна, а е ЛЕКО изкривена. Разбирай - приблизително същото с разброс +/- 10-15%.

Не знам защо въобще го обсъждаме. Аз съм правил експерименти и съм го установил по един неподлежащ на съмнение начин. Ако вие в момента теоретизирате, то аз вече съм го правил и съм го видял със собствените си очи. Първото ми включване на инвертор беше съпроводено с повдигане на напрежението над 250V и задействане на защитите на инвертора. Дефакто инвертора въобще не можеше да влезе в режим отдаване на енергия. Всеки негов опит постепенно да увеличи отдаваната мощност беше съпроводено с бавно увеличаване на изходното му напрежение и след това срив от задействуване на максимално-напреженовата му защита. И когато влязох в настройките му и му разреших напрежение 260V всичко се стабилизира. Причината беше в това, че първоначално го бях свързал с един най-обикновен кабел със сечение 1.5 mm2 и дължина около 60m. Впоследствие сложих истински кабел 3х16 и всичко се оправи. А когато започнах да добавям още инвертори се наложи да смъквам напрежението на трафопоста с една степен. Така че това, което ви разказвам, е ПРАКТИКА, а не ТЕОРИЯ. Същите проблеми като моите са имали и ЕКОЕЛ от Несебър и 3К от Варна. Приятели сме си сме си споделяли проблемите, с които сме се сблъсквали.

[valka]

Г-н Матеев, при мен се получава следното. Имам масивна сграда с размери 60 х 12м южно изложение. Покрива е с наклон около 30 градуса и по мои изчисления на него може да се побере 70-75кВТ централа. В момента вдигам мачтов трафопост, имам два трансформатора единия 60 кВТ, другия 250кВТ. Въпроса ми е при условие, че за момента към трафопоста няма да има вързани никакви консуматори той може ли да се използва за ФЕЦ. И трансформатор с каква мощност е най подходящ?

[ping]

Не съм съгласен с методиката на ping за измерване на импеданса само на фазата към земя. Не казвам, че не е вярна. Тя е вярна, но също няма да ни помогне да реши задачата с колко волта ще се повдигне напрежението от нашия бъдещ инвертор. Защо това е така? Ами много просто. Ние имаме сложна евивалентна схема от паралелно-последователни резистори, кондензатори и индуктивности, на които не им знаем стойностите, но знаем, че се променят с времето. Пълна бъркотия. И някъде вътре в тази схема ние си избираме 2 точки, в които да наместим нашия консуматор или генератор (нашия контакт в къщата) и започваме да мерим. Ако приемем, че за времето на мерене конфигурацията на системата не се променя (а тя се променя), то тогава за да определим пълната крива на волт-амперната характеристика се нуждаем от поне 5-6 точки от нея, които да замерим. Забележете - говоря за крива, а не за права. Ако характеристиката беше права линия, то тогава само по 2 нейни точки можехме да определим и всички останали. Но за съжаление има и паралелни резистори, които изкривяват правата линия. Следователно за да си изясним кривината на кривата трябва да измерим поне 3 точки и след това да интерполираме крива от първи ред. А с премерването на повече точки можем да интерполираме и по сложни криви. Разбира се говорим за сложни системи от уравнения от висока степен, които не могат да бъдат решени без компютър и съответния специализиран софтуер.

И за какво е всичко това? За да получим с точност хилядни от волта нещо, което може и да не се случи в реалността?

Аз ви предлагам безкрайно проста методика без специализирани уреди, която в 99% от случаите ще ви свърши работа. И ако по моята методика вие излезете далеч над 242V, никакви сложни и специализирани уреди няма да ви помогнат да си подобрите положението. Ако обаче по моята методика сте точно на границата, тогава наистина си струва да се замери малко по-точно. И най-точно няма да е със специализирани уреди за мерене на импеданса, а с един истински инвертор, теглещ енергия от акумулатор и инжектиращ в мрежата максималната си мощност.

1. Не е спрямо земя, а спрямо защитен и в скоби записах (нулев) проводник. Т.е. измерва се импеданса на мрежата и по фазата и по нулата.
В горните примери когато записваше, че при празна мрежа напрежението е 230 V и когато включим консуматор стане примерно 220, то не значи че ако включим инвертор, трябва да очакваме напрежение 240 V. Напрежението в трафопоста може да е 240 V, а в резултат от останалите консуматори при нас преди да включим консуматор е 230 (няма как да сме сигурни че всички други консуматори са изключени).
Това означава, че ако включим нашия инвертор и в един слънчев ден осъаналите консуматори ги няма, или са доста по малки по мощност от нашето електропроизводство, то напрежениет в точката на присъединяване ще е 250, а не 240 и оценката отива на кино
2. При несиметрично натоварване по мрежата много често напрежението в някоя от фазите е по високо дори от напрежението на същата фаза в трафопоста (без да има генератори по мрежата). Причината е пада на напрежение в нулевия проводник. В този случай методиката ще ни обърка...
3. Ако имаме наистина празна мрежа и по методиката напрежението на празен ход е 230 V, при вкл. на нашия консуматор става 220... ние си мислим че след като включим инвертора с еквивалентна мощност напрежението ще стане 240 и всичко е ок.
Правим централката и ... хоп неприятна изненада...., защо ли?
Ами защото ако натоварването от консуматорите по другите две фази е по-голямо отколкото са консуматорите по нашата фаза - почти е сигурно че напрежението ще надхвърли 240 V по причините от т.2

Има и много други подобни моменти, но все пак не е продуктивно да се изброяват в този пост.

А измерването на импеданса по метода с консуматора внася доста голяма грешка. На този метод влияят останалите консуматори, а при меренето със съответния уред - не.
Със същия уред се избягва грешката и от хармонични и апериодични явления в мрежата.

Да правим многоточново измерване в контактите и да правим крива също е грешка, така не можем да оценим мрежата. Съществена част от резултатите ще се дължат на вътрешната инсталация, а не на мрежата. Ако ние напрвим централака, тя няма да е присъединена зад инсталацията, която мерим.

Затова трябва малко по-друг тип оценка...

И за да стане съвсем сложно ето и гвоздея в програмата:
Известно е , че в мрежата ниско напрежение има съществена индуктивност на проводниците (особено при въздушна мрежа).
Ха сега ние генерираме и нашия ток минава през импеданса ( R и L).
Върху R се отделя P (акт. мощност), a върху L се отделя Q (реактивна мощност).
Добре де, ама на нашия инвертор cos(ФИ) = 1. Той отдава само активна мощност - Р ???
Как се връзват работите? И как това се отразява върху въпроса по който дискутираме в тази тема? )