Собствена слънчева електроцентрала?

[Admin]

Централа 5 kWp струва около 52-54 000 лева с ДДС. По прецизни оферти очаквайте до няколко дена в електронния магазин.

[Todorov]

ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н МАТЕЕВ

Отдавна съм в търсене на алтернативни източници за производство за енергия и така попаднах на вашия сайт. Намерих доста отговори за себе си в този форум!!
Имам следните въпроси относно слънчевите електроцентрали:
-има ли значение на каква надморска височина са монтирани панелите ( море, планина)?
-каква защита имат тези панели срещу природни бедствия като градушка например?

Благодаря предварително

[Admin]

ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н МАТЕЕВ

Отдавна съм в търсене на алтернативни източници за производство за енергия и така попаднах на вашия сайт. Намерих доста отговори за себе си в този форум!!
Имам следните въпроси относно слънчевите електроцентрали:
-има ли значение на каква надморска височина са монтирани панелите ( море, планина)?
-каква защита имат тези панели срещу природни бедствия като градушка например?

Благодаря предварително

По въпроса с надморската височина:
Колкото по-високо, толкова по-добре. Това е така, защото се намалява дебелината на въздушния слой, което увеличава прозрачността на въздуха. Най-високи стойности на слънчевата радиация в България са измерени на връх Мусала. По принцип планинските райони са за предпочитане. Близоста на горите също спомага за пречистване на въздуха и увеличаване на неговата прозрачност.

По въпроса за защитата на панелите от природни бедствия:
Всички панели и конструкции в Европа се изчисляват за скорост на вятъра от 140 километра в час. Това прави натоварване от около 100 килограма на квадратен метър. Панелите издържат това натоварване. Относно снега - предполага се, че няма да навали повече от 100 килограма на квадратен метър. Моята препоръка обаче е да почиствате панелите при обилен снеговалеж. По въпроса с градушките - панелите издържат стандартна градушка. Но няма гаранции, че в следващите 10 години няма да падне градушка с размерите на ябълка например. Затова за предпочитане е застраховането на централата от природни бедствия.

Опита от Германия за последните 7 години сочи изключителна издръжливост на панелите и конструкциите. Цитират се отделни случай на повреди на позиционери от силен вятър. За повреди от сняг или градушка не съм чувал.

[Kostadin]

Zdraveite. Pak se namesvam po tazi tema. Iskam samo da spomena che prez zimata na 2005 i 2006 ima6e obilen snegowaleg v Germania i ne samo che ima6e mnogo povredeni moduli ot snega a i celi centrali. Ostanovi se che DIN Normite koito biacha prieti do ne sa izchesleni dobre i se priecha novi ISO Normi. Znachi ima ob6to vzeto 3 Zoni na snegovalegi. V zona 3 Naprimer(Visoki mestnosti) ako se postroi takava centrala na 1500m nad morskoto ravni6te srednoto naliagane koeto se opragniava varchu modulite e okola 15kN/m²;.Tova znachi che modulite koito sa na pazara sa 100% BRAK!! Proizvoditelia dava dopusk za maximalen natisk varchu modulite po starata ISO-Norma do 2,5kN/m2 a po novata do 5,5. Tova znachi che za mestnosti po visoki ot 1000m nad morskoto ravni6te e trudno da se dade garancia i nikoi tuk ne go pravi.
Pravili sme zentrali na 1300m no kupovacha se e podpisval che 6te si chisti snega ako nadchvarli 50cm.
Ako vi e izvestno che priasno natrupal sniag tegi okolo 100 kg/m³, sniag na 1 Mesec okolo 500kg/m² a ako zavali megdu tova i dagd i se postopli malko i posle pak padnat temperaturite moge da govorim veche za led okolo 1000kg/m³.Ako smetnem che nov sniag 30sm, star sniag 50 cm i Led nai otdolo 5cm se poluchava 100x0,3+500.0,5+800.0,05 =3,3kN/m² . Tova e nad dopustimata norma ot 2,5kN/m2 ot proizvoditela i ne vi vagi Garanciata poradi nepravilno izcheslena statika i motag.

Ako ima gelae6ti moga da pratia i snimki i saitive kadeto mogat da se vidiat 6tetite naneseni ot sniag varchu voltaichni sistemi.

[Admin]

Благодаря за информацията. Изчисленията ви са реалистични, само че цифрата 15 kN/m2 изглежда много страшно. Това е около тон и половина на квадратен метър или около 10-15 метра снежна покривка. При такъв сняг ще се чупят не само модули, но и ще се срутват цели покриви, че и сгради. За щастие за такова нещо досега не сме чували.

Поразрових се в интернет и ето какво намерих за реални снеговалежи по света:
http://irc.nrc-cnrc.gc.ca/pubs/cbd/cbd193_e.html
В статията наистина цитират 12.5 kN/m2 натоварване от снеговалеж в Отава през 1975 г. Интересно е колко покриви са паднали, защото такова натоварване надвишава строителните норми поне 5-6 пъти. Естествено толкова сняг не може да падне при нормален снеговалеж. Но в статията цитират комбинираното действие на сняг и силен вятър, който отвява снежната покривка и я натрупва на огромни преспи на определени места (низини по терена или сградите). Този факт наистина трябва да се отчита и на такива места не трябва да се поставят модули.

Най-голямата снежна покривка, на която съм бил свидетел през живота си, е около 1 метър пресен сняг, навалял за 1 нощ (на коледа преди 3 години). Това е около 100-120 кг/кв.м. Такава тежест спокойно ще бъде издържана както от модулите, така и от конструкцията. Естествено на другия ден след такъв снеговалеж модулите трябва да бъдат почистени.

За най-любопитните ето и малко теория (издирена в Internet):
http://www.aij.or.jp/Jpn/symposium/2006/loads/Chapter5_main.pdf

А за практически цели можем да си направим следния извод:
За една нощ не може да навали толкова много сняг, щото да повреди модулите и конструкцията. А на другия ден естествено трябва да бъдат почистени. С това риска от повреди практически се свежда до нула.

[Atanasov]

Здравейте и от мен

Първо искам да благодаря на г-н Матеев за форума, това е може би най-доброто място в нет-а за получаване на информация относно слънчеви електроцентрали,енергия и т.н. Определено инвестирането в тази област ме заинтересува и в момента съм на ниво проучване. Но след прочитането на поста на petikir

здравейте г-н Матеев,

Искаме да Ви попитаме:
-можете ли да ни проектирате и организирате изграждането на една такава слънчева електроцентрала в Гърция?
-питаме Ви,тъй като имаме земя на един от островите тук в Гърция и сме в много начална фаза на проучване на пазара в тази страна,но засега отзивите са,че Гърция е може би една от най атрактивните пазари на възобновяема енергия и съотношението-цена/възвръщаемост е доста атрактивна,особено на островите(и цената за изкупуване е по висока).От 01/01/2007 се прие закон,при който държавата субсидира този бизнес(при нас тази сусидия е 50%,а макс. е 60%),също за централа до 20кв/ч не се изискват разрешителни и т.н. Но отново да кажа,че сме в много начална фаза на проучване...

се замислих - не е ли по-изгодно за българските инвеститори да изграждат централи в Гърция (визирам "далновидната" политика на правителството) и някой знае ли какви са пречките пред българските граждани решили да изграждат слънчеви електроцентрали в Гърция ?

[Koleto]

Здравейте г-н Матеев,

Поздравления за форума и за това с което сте се захванали. Опитвам се да си намеря причина да остана в България, за това искам да проуча дали една слънчева централа би ми осигурила необходимите средства за оцеляване в нашата мила държавица.... Разполагам с място около декар, на планински склон с около 30 - 40 градуса наклон, със 100% южно изложение на около 800 метра надморска височина. Мястото е вилна зона, но трансформатора на енергото е на доста близко разстояние... Според вас каква електроцентрала би била рентабилна да бъде изградена там, съответно приблизително каква първоначална инвестиция би била необходима? Предварително ви благодаря!

[Admin]

Място с южен наклон 30-40 градуса е практически идеално за изграждане на слънчева електроцентрала. Дефакто площа на мястото ще се използува почти на 100%. В един декар място с такива параметри спокойно може да се побере 50 kWp електроцентрала. Инвестицията е около 500 000 лв. с ДДС. Срока на изплащане е около 10 години. Това означава около 50 000 лева доход годишно. Съществуват варианти срока на изплащане да се намали на 9 и даже на 8 години, но за тази цел ще ви трябва по-голямо място. Идеята е да се използуват тънкослойни модули с по-малък коефициент на полезно действие, но за сметка на това много по-евтини. И при подходяща конструкция срока на изплащане наистина може да бъде намален на 8 години. Но това е вярно ако за инвестицията използувате собствени средства. Произволен опит за използуване на заемни средства опорочава всичко, защото лихвите към момента са убийствени и централата ще работи само за изплащане на лихвите, без да остават средства за главницата.

[Koleto]

Благодаря ви г-н Матеев, 500 000 не са чак толкоз плашеща сума пари... Поне така ми се струва... Евентуално бихте ли ми казали от къде мога да взема данни за параметрите на 50 кWp централа, за да мога да седна да сметна точно разходите и да си направя някакъв приблизителен бизнес план, за да получа по-реална представа за нещата? Мога ли спокойно за данни да взема параметрите на 100 кWp, която я има във Вашия каталог и да смятам на половина? Благодаря ви много за вашата отзивчивост!

[Admin]

Извинявам се за грешката в предишния постинг. При 500 000 инвестиция бях написал годишен доход от 100 000, което не е вярно. Поправих грешката. При 500 000 инвестиция годишния доход ще е 50 000, тоест 1 десета от инвестицията.

Можете спокойно да използувате офертата за 100 киловатовата централа и да я делите на две или да я умножавате по 2, 5, 10 или колкото си искате. По принцип най-ниски цени се получават за 50-100 kWp електроцентрали. Надолу цената леко нараства, защото количествата не са цели камиони или контейнери. Нагоре обаче цената не се променя, защото доставката и на 1 и на 10 и на 100 контейнера е по едни и същи цени.

[Ivan Buzov]

Здравейте,
Благодаря Ви, че има и такива като Вас - хора споделящи проблемите и достиженията в тази област.
От известно време проучвам темата и в момента с един приятел сме решили да направим една 5 kW инсталация за проба. Офертите варират около 50000 лв. с ДДС. Има достатъчно такива публикувани като примерни. 20000лв. от нас, 8000лв гранд, 22000лв. - лизинг.(ето и аз дадох някакви данни - актуални са).
Чудя се кои панели да използваме - монокристални, поликристални или аморфни? От гледна точка на производителност при нормални условия е ясно. Но при високите температури в нашия край през лятото (а то не е късо), изборът на аморфните не е ли най-добрия избор? Каква е разликата в намалението на производителността между различните типове? Като гледам темпа на изобретенията в тази област струва ли си инвестицията в по-скъпи панели или за фиксирани панели е по-добре да са аморфни?
Благодаря Ви предварително за Вашето мнение

[Miro]

Здравейте,
Благодаря Ви, че има и такива като Вас - хора споделящи проблемите и достиженията в тази област.
От известно време проучвам темата и в момента с един приятел сме решили да направим една 5 kW инсталация за проба. Офертите варират около 50000 лв. с ДДС. Има достатъчно такива публикувани като примерни. 20000лв. от нас, 8000лв гранд, 22000лв. - лизинг.(ето и аз дадох някакви данни - актуални са).
Чудя се кои панели да използваме - монокристални, поликристални или аморфни? От гледна точка на производителност при нормални условия е ясно. Но при високите температури в нашия край през лятото (а то не е късо), изборът на аморфните не е ли най-добрия избор? Каква е разликата в намалението на производителността между различните типове? Като гледам темпа на изобретенията в тази област струва ли си инвестицията в по-скъпи панели или за фиксирани панели е по-добре да са аморфни?
Благодаря Ви предварително за Вашето мнение

Здравей, порови по форума има достатъчно ийнформация. Съжалявам, че ще попаря малко ентусиазма ти, но по-добре е да знаеш переспективите от самото начало.

Първо за гранта. За момента пари за грант няма, но може би скоро ще има по фонда за закриване на Козлодуй. Той ще е някакъв процент от сумата на кредита, дали 20 или 30 за сега са само слухове, но обърни внимание, че става дума за кредит, а не за лизинг, при това на доста по-висока от нормалната лихва! Освен това на 50 хил ще имаш още 10 хил за ДДС, които ще трябва да платиш от джоба си, ако си частно лице. За да си ги върнеш, ще трябва да регистрираш фирма по ДДС и да можеш да ги ползваш като данъчен кредит. В противен случай близо 2 години централата ще работи само за ДДС-то.
Така, възможно е да ползваш лизинг, като там лихвите също са по-високи отколкото при стандартен ипотечен кредит, но пък не се налага да изсипеш ДДС-то в брой и да чакаш 4 месеца да ти го върне държавата, а ще ти се начислява на всяка лизингова вноска, а ти ще си приспадаш от това, което си фактурирал на електроразпределение...

Относно модулите - порови пак из форума, но мисля, че по-бързо изплащащ се вариант от тънкослойните няма...

В сл

[Admin]

Ако имате достатъчна площ на покрива - директно избирайте аморфните (Kaneka K60). Ако нямате подходящ покрив - въобще не се захващайте. Централата ще ви излезе много скъпа поради сравнително големите разходи за узаконяване в общината. Всички такси на общината или на проектантите са на квадратен метър земя или квадратен метър конструкция. Аз не съм сменял предназначението на земята, но за строителното разрешение вече ми се натрупаха големи такси. Например общината ми взе 2100 лв. (10 лв./кв.м.) само за молбата за строително разрешение. Всички проектанти, конструктори и архитекти гледат квадратите и смело искат зашеметяващи суми. И на никой не му пука, че работата му по проекта е само час-два. Мисля, че трудно ще се вместите в 30 лв. на квадратен метър. И то без да смятаме бензина и загубеното време.

Колкото до цената на централата - ако е на покрив и е с модули Канека и няма комуникационно оборудване (и доставчика е СТС Солар) - ще ви излезе под 50 000 лв. с ДДС (40 000 без ДДС) за абсолютно всичко (оборудване и монтаж).

При моно и поликристални модули също е възможна такава цена. Вярно е, че модулите са по-скъпи, но за сметка на това те могат да работят с евтини безтрансформаторни инвертори. СТС Солар предлага евтини безтрансформаторни инвертори на Mastervolt, които обаче са IP44 и могат да се монтират само в закрити помещения.

Затова евтините алтернативи са две:
1. Модули Kaneka и трансформаторен инвертор на SMA.
2. Китайски моно и поли-кристални модули с TUV сертификат и евтин безтрансформаторен инвертор на Mastervolt.

Но задължително трябва да са на покрив, за да е евтина конструкцията, узаконяването и присъединяването.

[Ivan Buzov]

Благодаря за коментара miro, той се покрива и с моите преки впечатления.
Моето мислене е малко по-различно.
Първо каквито и да са условията мисля да рискувам дори и без гранд.
Второ - каквито и условия да измисли държавата в бъдеще не мисля, че ще са по-лоши от сегашните.
Трето - в предвид очертаващата се енергийна криза в световен мащаб към 2020г.(доста от енергийните източници ще бъдат свършили) мисля ел.енергията тепърва ще поскъпва.
Четвърто - дали ще си сложа парите за пенсия в някой фонд с неизвестно бъдеще или ще имам енергодобивно съоръжение със сходна доходност мисля, че е излишно да мисля.
Пето - инсталацията е в рамките на поносимите разходи и не би натоварила кой знае колко финансовата рамка на средностатистически инженер в България. (Все пак това са парите за един джип примерно).
Шесто - алтернативните инвестиции - каквато е тази, обикновенно водят да финансова стабилност при дълги периоди, още повече, че средния доход е сравнително предвидим и гарантиран. Рискове има разбира се, но и переспективата е добра. Имайки предвид най-напредничавата нация - японците и темпа на монтаж на такива съоръжения при тях(независимо от условията които имат) - явно в този бизнес има много хляб и той не е от днес за вчера, а от сега за след 15-20 години.

[Miro]

Мисля всички тука споделяме твоето мнение и затова сме тръгнали в тази посока, просто за момента нещата още не са уредени добре и пътят няма да е въобще гладък в началото. Всяко начало е трудно и е добре да сме колкото се може повече и да натрупаме база данни от реални инсталации, за да може вече на базата на опита ни, да поискаме от държавата да се урегулира с подобаваща нормативна рамка този вид електропроизводство. И наистина трябва да сме минали през целия път за колкото се може повече видове инсталации, за да може когато се прави нова нормативна база, тя да не бъде на парче, като в момента, а да имаме цялостна визия за това дето трябва да бъде... А лостове за влияние имаме, тъй като вече сме в европейския съюз и оплакванията ни има къде да бъдат чути, ако нашите избранници не си размърдат задниците... Пример цената на фотоволтаичната електроенергия - с наредба от 29.12.2006, 2 дена преди да влезем в евросъюза.