При използване на фотоволтаиците в телекомуникациите има един огромен проблем - нуждата от 100% гарантирано електрозахранване. За да се осигури едно НАИСТИНА НЕПРЕКЪСВАЕМО захранване трябва системата да бъде изчислена така, щото да издържи цели 8-10 дена при лоша радиация. Става въпрос за зимата, когато е нормално да има по 5-10 последователни дни с мъгли или снеговалежи. През такива дни слънчевата енергия е 10-20 ПЪТИ по-малко, отколкото през един нормален летен ден. Това обаче води след себе си до следното:
1. Модулите трябва да се монтират вертикално, за да има абсолютна сигурност, че върху тях няма да се задържа сняг. Това обаче намалява електропроизводството почти наполовина.
2. Акумулатора трябва да е преоразмерен поне 5-10 пъти.
3. Мощността на модулите трябва да е преоразмерена поне 5-10 пъти.
Всичко това прави соларните системи невероятно скъпи, което на практика ги прави неизползваеми тогава, когато се иска 100% непрекъсваемо захранване. Ако освен соларното захранване има и някакъв друг резервен източник, тогава нещата са доста по-розови. Самото соларно захранване може да гарантира енергия през например 95% от годината, а през останалото време автоматично да се включва резервата. Но тогава си задаваме въпроса: Щом има друг източник на енергия, и то по-евтин, тогава за какво са ни тези скъпи и прескъпи соларни модули?
Истинското приложение на соларните автономни системи е там, където не е критично временното спиране на захранването - например помпи за вода, улично осветление, осветление на билбордове и т.н. Освен това е подходящо за обекти, които са отдалечени от цивилизацията и при които просто няма друга алтернатива. Но собствениците на тези обекти ги експлоатират с ясното съзнание, че през зимата ще има цели дни и нощи, в които ще стоят на тъмно и без ток.
