Собственик съм на жилище на покрива върху което е монтирана фотоволтаична система за лични нужди. Към недвижимият имот има монтирано средство за търговско измерване на ел.енергията в две посоки, с два ИТН номера. Между двете посоки на измерената електроенергия не се прави прихващане на заместими вещи, а се прихващат единствено пари, съответстващи на разходи за баланс на същата електроенергия веднъж отдадена, веднъж потребена и от това произтичат следните финансови , регулаторни и данъчни последици .
Стига се до там, че макар в една и съща минута от деня в жилището да се потребява електроенергия, докато инвертора произвежда мощност от фотоволтаичните панели, за количеството макар и малко по-голямо от моментното потребление отдадено в мрежатакато ефект на баланс, непосредствено след появата на преминаващо облаче, в същата минута влиза в режим на недостиг за тази част от потребяваната мощност в жилището, която не му достига и така потребява нетна електроенергия от мрежата която не му е достигнала. В тази част от първата минута съм бил производител на ток от фотоволтаична електроцентрала на цена от 0,11ст/кВч, а във втората половина на минутата съм бил потребител на електроенергия за битови нужди по цена 0,20ст/кВч. Обаче, законодателният подход на отчитане не е ежеминутен, а ежемесечен. Да не се приеме, че нетните стойности от потребена и отдадена в мрежата електроенергия в ежемесечните периоди не подлежат на прихващане като заместими вещи по нетни стойности, би означавало да се приеме, че електроенергията се е произвеждала за да бъде продадена по 0,11ст по моментните нетни стойности. Отдадената електроенергия е балансирана веднъж, но бивайки потребена е била балансирана втори път, но заплатена с цената на микса от 0,20ст/кВЧ. Така са отчетени излишъци в ежемесечни периоди, когато жилището е изпитало недостиг на електроенергия и тя е заплатена отделно между същите правни субекти по същите договори.
Да се приеме, че всяко едно отдадено в мрежата количество електроенергия освен обект на баланса е станало обект и на нетен излишък, би означавало да се приеме, че мрежовия инвертор не е създаден за да си комуникира с мрежата, а фотоволтаичен ток от „електроцентрала“ се продава по цена от 0,11ст. Това разбира се, не кореспондира с целите на договорите, становището за проучване на условията за присъединяване, целите на закона в чл. 24 от ЗЕВИ за личното ползване, логиката на мрежовата фотоволтаична системата при взаимодействие с електропреносната мрежа за баланса. Именно непрекъсната комуникация на инвертора с мрежата осигурява неговата работа и за всяко едно отдаване и приемане за недостъг не може да се отчитат като отделно производство от производител и отделно потребяване за жилищни нужди в един месечен период.