СТС Солар АД

Някои възползвал ли се е от това? Мисля, че не е лош варианта, само дето ще е труден въпроса с многото жители - мнения .

Ако може да ми кажете на равен покрив от 450кв.м какви мощности могат да се разположат, и с каква площ такъв покрив трябва да разполагам, за да вместя мощностите, и се възползвам подобаващо по мярка 312


Извинявам се ако препокривам вече зададени въпроси

Благодаря предварително

Благодаря за линка!
По-голям ли ми е шанса по тази програма?
Ако е възможно някои да ми отговори по другите въпроси

На първия въпрос - да, на втория: според зависи. Какъв е покривът? Равен, скатен, има ли осветители - фонари, зенити и т.н.
На третия въпрос: шансът винаги си е 50/50, както при всяка външна услуга - или ще стане или не.

Бих искал да попитам как стои въпросът с надпокривните пространства. Доколкото разбирам, в Западна Европа има пазар за тези площи.

Аз съм собственик на няколко сгради с обща площ на покривите около 2,500 м2, южно изложение, 30-35 градуса наклон. В имота има и трафопост. Такъв имот би ли заинтересувал инвеститор?

И у нас има пазар, но засега собствениците на такива покриви предпочитат сами да си правят централи върху тях, особено ако са в списъка на селските райони.

Идеята Ви да оползотворите въздуха не е лоша, но цената не е много висока.

Въпросът при покривите е, как седи законодателството в България по тази тема. 90% от покривните площи, които биха могли да се ползват, принадлежат все още на финансиращите банките.

В малкото случаи, в които сградата принадлежи изцяло на собственика, покрива и първо трябва да се ремонтира, да и се направи електрозахранването, да и се сложат прозорци и врати и прочие.

При новите халета - доста тънко им е сметната статиката (пак от икономии). Въпреки това имаме решение и за тях. Максимално допълнително натоварване (става въпрос за плосък покрив) от около 15кг. на кв.м. БЕЗ пробиване на покривната обшивка!

При първите, проблема се решава много лесно, ако банката отстъпи първия ред в (не знам как се казва тази книга в България, където се записва, кое от имота принадлежи на кого и кой е на 1. 2. или 3. място). Тоест, ако собственика фалира или по някаква причина не може да плаща кредита за сградата, фотоволтаичната инсталация, намираща се на покрива НЕ ТРЯБВА да попадне в неговата кредитираща банка...

Това е един малък аспект от десетте страници договор, които са разпространени в Германия. Дали един такъв договор може да се адаптира в България и по какъв начин може да каже само един юрист.

Ако да, тогава може да вземем всякакви големини площ под аренда.

Фотоволтаичната инсталация на покрива е съвсем отделен обект. Респективно ако не е ипотекирана самата тя, банката няма как да я изнесе на публична продан барабар със сградата. Т.е, след като веднъж е построена (или само е учредено право на строеж за инсталацията), то няма значение кой е (или кой ще бъде) собственка на сградата.

С покривните пространства зорът е с учредяването на правото на строеж от собственика на земята и съгласието на всички собственици в сградата.

Бихте ли ми казали дали има практика в България за отдаване под наем на покриви на промишлени или селскостопански сгради за изграждане на фотоволтаични централи? Ако да, как се изчислява размерът на наема?
Благодаря

В България все още мисля, че няма... въпреки че на запад е разпространено. Принципно за читав покрив можеш да си мислиш за годишен наем от около 3-4% от годишния приход... или около 30 -40 лв/киловатпик годишно. Трябва обаче да се внимава с такъв договор, за да е ясно кой ще има задължението да се грижи за покрива....

И пак има някои неща, които пречат на тази схема. В България се смята за нормално при плоските покриви, че след 3-4 години най-късно пак ще трябва да се прави изолация. Защо? Защото сме сиромаси и сме спестили пари при построяването му. Никой няма да се съгласи да си маха и слага ФЕЦ 4-5 пъти. Значи трябва покрива да се направи 100% тип топ. Да, ама не! Пак липсват пари за такова изпълнение... То да му мине мерака на човек...

Бе то има решение принципно. Инвеститорът ремонтира покрива срещу няколко годишни наема....

Ние работим по един трагичен проект за три централи по 312-та на покрив. Наемът е минимален, като ремонтът се поема от наемателя и задължението да поддържа покрива в прилично състояние е негово.

Има и един друг пиниз... предлагат ни около 50.000м² покривна площ. Но само ремонт не ги устройва, щото отдолу под покрива няма нищо - става въпрос за така наречените заводи, които се раздадоха през 90-години и от тогава си седят празни порухи. Така, че и да им ремонтираме покрива, това не ги устройва, щото така или иначе сградата седи без предназначение празна...

Щом не ги устройва - довиждане. Такива заводи има десетки, мога да ти посоча няколко веднага, които срещу ремонт на покрива и поддръжката му за 25 години ще са съгласни, стига да има кой да инвестира.