Тука има нещо недоизяснено -
ДОБРУДЖА НЕ Е НАЙ-ДОБРИЯ РЕГИОН !!!
Много добра радиация има само в 15 километровата зона около река Дунав от Русе до Силистра (над 1600). По диагонал от Силистра към Добрич радиацията много бързо спада и в региона около Добрич е малко над средното за страната (1480-1490).
Не знам защо това е така. Вероятно е някаква метеорологична аномалия - игра на ветрове, течения, мъгли и Dew Points (точки на оросяване). Да му мислят метеоролозите. Ние само констатираме фактите. А когато фактите (цифрите) говорят, боговете мълчат.
Между другото цялото ни познание за радиацията над България се базира на дългогодишните замервания на 20-30 МТО станции в България и околните държави. Но непрекъснато ме тормози мисълта, че един единствен разкалибриран датчик може да ни захвърли в девета глуха. Със сигурност знам, че такъв има на едно от военните летища край Ямбол. Имам почасови данни за радиацията от 14 военни летища за 2005-та и 2006-та година и съм им правил подробен анализ. В общия случай данните им се покриват с данните на МЕТЕОНОРМ, но има и две изключения:
1. Датчика в Бургас е пълен с грешки. Половината от времето не е работил, а през останалото време таймщамповете на данните са отместени с по час или два. Кашата е толкова голяма, че директно се отказах да вярвам на неговите данни.
2. Датчика в Ямбол е тотално разкалибриран. Лятно време, когато другите датчици в България показват радиации от порядъка на 1000 W/m2, датчика в Ямбол показва по 1400-1450. Но това е смешно. Та соларната константа (радиацията в близкия космос) е само 1360.
Именно поради тази причина съм склонен да вярвам, че на радиационните датчици по нашите МТО станции се е отделяло сравнително малко внимание. Вероятно когато станциите са били закупувани, в комплекта е имало и радиационен датчик, но никой не му е обръщал сериозно внимание. Такива са били годините. Летищата са се интересували само от силата и посоката на вятъра, а останалото е било оставено на самотек. В резултат на това в момента нямаме никаква сигурност дали датчика е бил монтиран правилно и дали не е бил подложен на някакви засенчвания (от кола на мачтата или пък от някоя сграда или дърво). Също така е почти сигурно, че никой не се е хабил зимно време при сняг да го почиства по няколко пъти на ден. Няма гаранция и дали наистина са правени задължителните периодични калибрирания (справка датчика в Ямбол).
При това положение има голяма вероятност в световните бази данни да има грешни стойности за някои региони на България, което би довело до тотално изкривена представа за някой регион. И понеже всички крадат данни един от друг, тези грешки може да са се разпространили навсякъде и това да е довело до това, че всички сериозни източници по света да грешат за някой Български регион.
За съжаление ние нищо не можем да направим по въпроса. В нашите слънчево-енергийни одити ние сме принудени да използваме данни от официални и световно признати източници. А дали тяхната информация е вярна ще се разбере след 4-5 години, когато видим реалното електропроизводство на слънчевите централи и когато се натрупат реални статистически репрезентативни данни.