Тъжни усмивки....
Публикувано на: 04.05.2011 09:59"Вчера реших да продам България. Закъсал съм за пари, а друго за продаване нямам. Пък и чувал съм, че да продаваш България е хем доходна, хем безопасна работа
Изнесох една сгъваема масичка на пазара, турих отгоре България и почнах да я продавам. Наоколо - хора и студ. Студът даже повече от хората. С други думи - времето крайно неподходящо да продаваш каквото и да е, обаче няма как, закъсал съм, стоя и продавам. Продавам аз, но какво продаване е това, когато никой не купува?! Е, случва се да поспре някой пред моята масичка, да се поинтересува
- Какво продаваш, чичо?
Аз отговарям учтиво и изчерпателно
- България продавам, господине. Екстра стока, заповядайте! Онзи обаче или ме поглежда кръвнишки и отминава, или подигравателно пита:
- Че то остана ли от нея още за продаване?! - и пак отминава
По едно време идва някакъв чужденец
- Вие - казва - какво продава тука така, мистър
- Ми, какво - отвръщам му. - България продавам. - Обаче само срещу евро, имайте го предвид! Е, може и срещу долари!
- Ай сий! - кимва той. - Разбира! Вий желае твърд валута, да! О'кей, аз мога купи ваш България! Но ваш България мен изглежда много мършав, много... как се казва... едва-едва на крака държи... Как мен купи такъв България?
- О, мистър! - успокоявам го аз. - Не се притеснявайте! Това е само от прехода! Прехода я направи такава. Ако се позахрани малко, ако се положат необходимите грижи, така ще заглади косъма, че няма да я познаете!
- Не, не! - казва мистърът. - Нека първо вий погрижи, вий нахрани, пък тогава аз купи!
И също си отиде проклетника
А аз стоя, мръзна. продавам. Времето минава, студът се усилва, а нови купувачи не се появяват. Вместо купувачи, появяват се полицаи. Двама.
- Ти кво продаваш тука, бе?! - пита ме единият.
Аз, нямаше как, хък-мък - казвам му какво продавам
Че като се разбесняха ония ми ти служители на реда
- Ба, ти ли - викат - ще продаваш България?! Кой си ти, бе! Я си дай документите! Какъв си ти! Депутат ли си, министър ли си, лидер ли си някакъв, че ще я продаваш?! Няма ли си хора за тая работа, че ти! Да си обираш веднага крушите, че ей го де е районното! Ама ха!
Ща, не ща - сгънах си масичката и - бегом към къщи! Прибирам се обаче и какво да видя: донесъл съм само масичката, а България я няма! Няма я и това е!!
Още се чудя - дали съм я загубил някъде по пътя или я е задигнал някой от онези, дето имат право да я продават?!..."
Изнесох една сгъваема масичка на пазара, турих отгоре България и почнах да я продавам. Наоколо - хора и студ. Студът даже повече от хората. С други думи - времето крайно неподходящо да продаваш каквото и да е, обаче няма как, закъсал съм, стоя и продавам. Продавам аз, но какво продаване е това, когато никой не купува?! Е, случва се да поспре някой пред моята масичка, да се поинтересува
- Какво продаваш, чичо?
Аз отговарям учтиво и изчерпателно
- България продавам, господине. Екстра стока, заповядайте! Онзи обаче или ме поглежда кръвнишки и отминава, или подигравателно пита:
- Че то остана ли от нея още за продаване?! - и пак отминава
По едно време идва някакъв чужденец
- Вие - казва - какво продава тука така, мистър
- Ми, какво - отвръщам му. - България продавам. - Обаче само срещу евро, имайте го предвид! Е, може и срещу долари!
- Ай сий! - кимва той. - Разбира! Вий желае твърд валута, да! О'кей, аз мога купи ваш България! Но ваш България мен изглежда много мършав, много... как се казва... едва-едва на крака държи... Как мен купи такъв България?
- О, мистър! - успокоявам го аз. - Не се притеснявайте! Това е само от прехода! Прехода я направи такава. Ако се позахрани малко, ако се положат необходимите грижи, така ще заглади косъма, че няма да я познаете!
- Не, не! - казва мистърът. - Нека първо вий погрижи, вий нахрани, пък тогава аз купи!
И също си отиде проклетника
А аз стоя, мръзна. продавам. Времето минава, студът се усилва, а нови купувачи не се появяват. Вместо купувачи, появяват се полицаи. Двама.
- Ти кво продаваш тука, бе?! - пита ме единият.
Аз, нямаше как, хък-мък - казвам му какво продавам
Че като се разбесняха ония ми ти служители на реда
- Ба, ти ли - викат - ще продаваш България?! Кой си ти, бе! Я си дай документите! Какъв си ти! Депутат ли си, министър ли си, лидер ли си някакъв, че ще я продаваш?! Няма ли си хора за тая работа, че ти! Да си обираш веднага крушите, че ей го де е районното! Ама ха!
Ща, не ща - сгънах си масичката и - бегом към къщи! Прибирам се обаче и какво да видя: донесъл съм само масичката, а България я няма! Няма я и това е!!
Още се чудя - дали съм я загубил някъде по пътя или я е задигнал някой от онези, дето имат право да я продават?!..."
