2 мегавата централа до с.Благоево

[bsgroup]

Ето малко снимки и инфо за една централа до село Благоево, Ямболско, която е 2 мегавата и засега май е най-голямата в България работеща централа! модулите са по 230 вата. централата е построена на два етапа, всеки от по 1 мегават.

[EOS Technologies]

Изглежда добре, дай малко повече информация. Има ли я в Sunnyportal.de? Модули, инвертори, изпълнител, инвеститор?

Поздрави

[malchev]

Това е същата централа, за която писах на 1.9.2009г. в тази тема: http://solar.sts.bg/forum/viewtopic.php ... &start=300

Тогава не беше пусната още.
Сега наистина ли вече произвежда?

[Mateev]

Имам подробни близки снимки от тази централа. В нея има допуснати няколко грешки, които само един испанец може да допусне, защото не е запознат с условията в България:

1. Конструкцията е много слаба. В никакъв случай няма да издържи на сняг, по-тежък от 50-60кг/м2. А в България може да падне и повече от 200 кг, а веднъж на 15-20 години ще има и 250-300. Ако това се случи (а то все някога ще се случи), централата ще стане на кайма.
2. Няма напречни носещи профили. Модулите са прихванати по късата страна. Дългата страна не е прихваната. Това намалява теглото, което може да носи един модул, 4-5 ПЪТИ. Ще се учудя, ако модулите не се потрошат още при първия малко по-силен сняг.
3. Липсата на напречни носещи профили означава, че окабеляването няма къде да бъде прихванато. И ТО НЕ Е ПРИХВАНАТО !!! Кабелите просто си висят. НЕВЕРОЯТНО !!! Това е престъпна безотговорност. Та още първата зима те ще се обледят и от тях ще виснат ледени шушулки. А вятъра ще ги клати и ще ги троши в задната страна на модуулите. Ефекта е непредсказуем. Явно испанците не са чували за сняг и лед.
4. Качеството на монтажа е противно. Прави линии няма. Когато застанеш до преден ръб на някоя конструкция и виждаш как той върви на зигзаг напред-назад и нагоре-надолу. Въобще мурдарска работа, претупана в петък след обяд, когато шефа го е нямало.
5. Предния ръб на конструкциите е много ниско. Евентуалния сняг няма къде да се свлича, което означава, че ще се задържи върху долния модул и допълнително ще го натовари. А той по презумпция е слаб с този монтаж по късата страна. Познайте какво ще стане.
6. Има изсипани хиляди кубици трошляк с цел да няма кал и модулите да не се цапат. Нещастните испанци обаче не знаят, че в България тревата никне и върху трошляка. И само след 2 години ще е гора от трева и храсти, които забележете - НЯМА КАК ДА БЪДАТ ОКОСЕНИ, защото камъните ще трошат ножовете на тракторчето-косачка.

[kamenrisk]

Напълно съм съгласен с долния постинг. Изглежда хората въобще не са мислили за подробностите или може би са бързали да я пуснат в експлоатация, а пък после да дооправят нещата (например да закрепват кабели и т.н.) Въпреки, че като са сложили лоши конструкции без да съблюдават особеностите в България незнам точно как ще дооправят нещата. Може би ще трябва да заваряват на място напречни щанги и задължително ще трябва да си назначат градинар за плевенето

От снимките не си личи, дали има системите за видеонаблюдение и детекция на движение. Както и няма дори и минимална система за осветление през нощта. Дано да не разчитат на дядо пазач, който като заспи през нощта мисля, че и оградата ще изнесат ако поискат.



Точно затова бях пуснал една тема, какви гаранции поемат фирмите интегратори и как ги изпълняват ако нещо се случи. И колко е важно да си избереш свестен изпълнител, а не да търсиш единствено най-евтиното. Сигурно някой ще каже веднага, че ние като българи търсим маана дори и на най-хубавото нещо, но в случая просто не е така.

Поздрави

[NRG]

Аз пък въобще не съм съгласен, защото имам подробни снимки, на които си личи, че Матеев изкривява лекичко информацията в свой интерес

Както и да е, вестта е радостна.

И между другото, има ли кумулативна база данни за броя и тоталния капацитет на ФВ в БГ? Предполагам няма, но също така предполагам, че има хора, които си имат повече представа от мен...

Поздрави!

[Mateev]

Кое според вас е изкривено, за да публикувам снимка в близък план и да го обсъдим съвместно?

[EPetkov]

С тоя чакъл и филц става много интересно, хаха ще заприличат като варосани. А като го гледам на снимката е типичен варовиков камък, който с времето започва да се разпада заради топлината и замръзването. И като задуха един вятър ще стане превъзходно.
А тамошната пръст е подходяща да се използва за запечатка. Калта не цапа само да поясня.

[NRG]

Тревните площи носят само блага за ФВ системи. Не виждам никаква причина, да се бяга от тревата.

1. Повърхностната рефлективност на тревните площи е много по-висока от тази на сиво-синкавите камено-подобни площи. Следователно, рефлектирана енергия върху ФВ расте във функция на ъгъла на монтаж, което означава, че зелените площи позволяват инсталация на ФВ с ъгъл, който е по-голям от оптималния ъгъл (този който в годишен план събира най-много радиация), с което ще корегира производствената годишна крива, позволявайки по-уравновесено производство.
2. С голямата рефлективност идва слаба абсортивност и слаба термална кондуктивност, от което следва, топли въздушни маси причинени от натуралната конвекция ще са значително по-малко около колекторите, което може да има само положителен ефект върху производството.

[Mateev]

Отразената радиация почти не влияе на стредногодишното електропроизводство. Освен това бетона, тухлите и тревата имат приблизително еднакъв коефициент на отражение и той е около 20-25%, умножен по косинуса на кофти ъгъл спрямо панелите (60 градуса). Симулиращите програми дават за отражението от земята не повече от 1-2 kWh/kWp в годишен план, което е само 1 промил (0.1%) от общото средногодишно електропроизводство. И въобще не си струва да инвестирате в една или друга покривка на земята в името на този промил.

Земното покритие по скоро се определя от други критерии, и най-важния от тях са разходите за поддръжка. С цел тяхното минимизиране за региона на България е най-добре под панелите да има бетон (защото е опасно да се коси под панелите предвид възможността да се повреди някой кабел), а в междуредовото разстояние - трева (най-лесно се поддържа).

[NRG]

Отразената радиация почти не влияе на стредногодишното електропроизводство. Освен това бетона, тухлите и тревата имат приблизително еднакъв коефициент на отражение и той е около 20-25%, умножен по косинуса на кофти ъгъл спрямо панелите (60 градуса). Симулиращите програми дават за отражението от земята не повече от 1-2 kWh/kWp в годишен план, което е само 1 промил (0.1%) от общото средногодишно електропроизводство. И въобще не си струва да инвестирате в една или друга покривка на земята в името на този промил.

Земното покритие по скоро се определя от други критерии, и най-важния от тях са разходите за поддръжка. С цел тяхното минимизиране за региона на България е най-добре под панелите да има бетон (защото е опасно да се коси под панелите предвид възможността да се повреди някой кабел), а в междуредовото разстояние - трева (най-лесно се поддържа).

Симулиращите програми в никакъв случай не са крайно мерило за прецизност, а по-скоро дават апроксимации на базата на основните фактори, като частично или напълно отбягват редица други.

Именно, че потока инцидентна радиация е във косинусова функция спрямо нормалния ъгъл на площта на панела, с увеличаване ъгъла над идеалния имаме намаляваме потока инцидентна радиация през топлите дни и увеличаваме в студените. Загубите от намаления инцидентен поток когато слънчевия зенит е минимален, могат да се компенсират от намалените загуби от негативната температурна характеристика, които допълнително се намаляват от прохладната поляна, в сравнение с бетонна площадка или насипан камънак.

Ако оптималния ъгъл може допълнително да се корегира (увеличи), когато повърхността покрай панелите е с дадена отражаемост, и отразява светлина с дадена дължина на вълната, и ако панелите имат висока негативна температурна характеристика, и ако панелите обичат най-вече светлина от дадения спектър който тревата отразява, то кумулативния ефект от тези и други, неизброени фактори, би могъл да бъде достатъчен за да има цялото занимание икономическа обосновка.

Освен всичко, няма по добър агент против прахуляк от тревата.

Естествено, че всичко това изисква сериозни разследвания, симулации и формулировки, но идеата ми е ясна. Тревата не пречи, а помага.

[Mateev]

Не знам какво да мисля за горния постинг. Казвате горе-долу верни неща, но използвате грешна терминология и сложни технически думички не на място и не във верния контекст. От цялото ви изложение разбрах само, че придавате прекалено голяма тежест на отразената радиация, а тя е най-слаба от всички останали. Освен това предлагате с увеличаване на ъгъла да загубим директна радиация в името на това да получим малко повече отразена радиация, която е на порядък по-слаба от директната. Пропускате и факта, че увеличаването на наклона ще увеличи взаимните засенчвания между редовете с модули, което ще ни принуди да увеличим междуредовото разстояние.

Според мене няма смисъл да се философства кой фактор влияе повече и кой по-малко. Има си симулационни програми, които отчитат стотици противоречащи си фактори, включая и отразената радиация, и които търсят оптимум в този хаос от зависимости. И на изхода си изплюват конкретни числа. А когато има конкретни числа, срещу тях не може да се философства с голи думи.

[NRG]

Наистина имам проблем с българската терминология. Ако не разбирате нещо, то е понеже съм го превел от английски буквално, с асумпцията (вземайки за дадено) че превода ще е разбираем.

Въпреки това, не виждам коя част от казаното от мен, би могла да ви затрудни.

С моето уважение, г-н Матеев, когато стане въпрос за финните елементи на анализа, вие се облягате на PVsys и обещавате, че всичко ще мине добре, което не е никак обективно.

Аз не твърдя, че изправянато на панелите до вертикална позиция ще е от полза някому. Както бе писано и тук във форума, теоретичния ъгъл за максимална ефективност може да се корегира с леко увеличение. Това леко увеличение е точно толкова, колкото да уравновеси намалените температурни загуби през лятото, със загубите от косинуса от директната радиация. Това увеличение, може допълнително да се корегира (поправи) имайки предвид албедото (рефлективността) на околността.

Твърдя също, че ако при същите условия са поставени две централи, като междуредовите пространтва на едната са камънаци и тези на другата са тревни площи, то тази с тревните площи ще отбележи увеличено производство поради редица причини, които бяха изброени по-горе.

И накрая, що за негативно отношение е вашето? Разсъждаването не е грешка, и не е обидно да се мисли. Напротив!

[Mateev]

Отношението не е негативно. Просто аз застъпвам тезата, че има страшно много фактори, които влияят на крайното електропроизводство, и че когато започнем да променяме началните параметри в една или друга посока, крайния резултат невинаги се променя в очакваната посока.

Когато имаме само един параметър и графиката на този параметър има само 1 екстремум, лесно ще намерим този екстремум с дихотомично търсене. Ако параметрите са два, вече търсим връх в пространството. Но при много екстремуми задачата става много сложна. Все едно да ви завържат очите и да ви накарат само с разходки насам-натам да намерите най-високия връх в Родопите. При 3 параметъра вече имаме четиримерен куб, а при 50 параметъра имаме 51-мерен куб. А сега ми кажете как ще намерите най-високия многомерен връх в този куб, когато очите ви са завързани и как ще гарантирате, че промяната на едно-единствено условие (например наклон на панелите) ще ви придвижи във вярната посока. Няма гаранция. Та с тази промяна, предложена от вас, вие наистина може и да получите по-голяма отразена радиация, но да загубите още по-голяма по размер директна, поради засенчване или поради хоризонт, дърво, стълб или кой знае какво друго.

Така че колкото и да не ви харесва PVSYST-a, той (или друга подобна програма) се явява незаменим помощник в претърсването на този многомерен куб за някакъв локален екстремум, без при това да сме сигурни, че някъде из безкрайните комбинации няма някой друг, още по-добър екстремум.