Следяща система...

[Lupus]

@Mateev
Какво ще купува българина и "масово производство" са несъвместими неща! Друг е въпроса, ако ще продаваш на китайците. В други теми на този форум се обсъждаше въпроса дали изобщо си заслужава да се ползва система за насочване, с оглед на несигурната механика. Може да се окаже, че една проста механика за промяна на ъгъла на наклона на панелите е много по-целесъобразно решение. Винаги може да се намери "негър", който периодично да навърта манивелите на съответния ъгъл. Хем по-евтино, хем по-надеждно.

[Mateev]

Идеята е да разработим не само датчик, но и един едноосен позиционер с истнски лагери, за да не се разхлопва. Освен това трябва да е и с по-здрава конструкция от Deger Top Tracker. И тогава сметката на централата наистина ще излезе. И ще можем да предлагаме комплексни решения на недостижими за конкуренцията цени.

Излязох да снимам как изглежда датчика, но валеше дъжд и набързо щракнах само 2-3 снимки. После се оказа, че качеството не е много добро. Утре ще ви го снимам по качествено. Даже ще махна и капачето.

Ето как изглежда промишления образец:



Не можахме да намерим кутийка с чисто прозрачно капаче. Но този матов кръг в центъра в момента даже ни помага. Направо можем да се откажем от централната засенчваща ламаринка и пак ще работи. В ляво от матовия кръг се вижда силициевата фотоклетка. От другата страна на ламаринката има още една. От електрониката се вижда малко, защото основното количество части е от другата страна на платката. Всичко е SMD. Вдясно се вижда куплунг, чрез който в бъдеще ще можем да препрограмираме процесора, ако изискванията на конкретния клиент са по-различни от стандартните.

Не са предвидени никакви радиатори за мощните транзистори, но за сметка на това мерим температурата им с термистор. И в никакъв случай няма да позволим да прегреят.

А ето и снимка на втората кутийка, с която ще се окомплектова всеки един позиционер:



Вътре има 4 релета и още една шепа електроника. Тази кутийка позволява да изключим автоматиката от датчика и да поемем ръчен контрол за нуждите на почистването от сняг например. Освен това когато датчика започне да върти плочата, едно реле прекъсва захранването на всички позиционери след текущия. Идеята е в даден момент от време само един мотор да натоварва захранващия блок. За захранващ блок използуваме стандартно импулсно 24 волтово захранване, което се продава във всеки един ел. магазин. С едно захранване и с тези кутийки могат да се движат до 30-40 позиционера.

[lz1wvm]

Извинявам се ако съм засенал някои и същевременно се радвам че има доста напреднали проекти.Моята електроника е по готова аналогова схема с някой допълнения като фотореле което хоризонтира системата при определена осветеност.Като казах че не е кой знае какво имах в предвид електрониката спрямо конструкцията не че електрониката е за подценяване но ако говорим за надеждност на позиционера до колкото си спомням имаше предмет теоретична механика при който се решаваха уравненията на лагранж от втори и трети ред(не че ми е останало нещо в главата но навремето наистина ги решавах идори имах теоретични разработки).Все пак механичната част е по ненадеждната

[Mateev]

Ето ви линк към сайта на един човек, който се изхранва само от продажбата на датчици за позиционери. Купих от него няколко бройки, за да ги разгледам и изтествам.

http://www.theanalogguy.com

Разгледайте сайта. На него са показани даже и схемите. Има и цени. Нашата амбиция е да направим аналогични устройства, но 2 пъти по-евтини. Да видим дали ще се получи.

[Lupus]

Ето ви линк към сайта на един човек, който се изхранва само от продажбата на датчици за позиционери. Купих от него няколко бройки, за да ги разгледам и изтествам.

http://www.theanalogguy.com

Разгледайте сайта. На него са показани даже и схемите. Има и цени. Нашата амбиция е да направим аналогични устройства, но 2 пъти по-евтини. Да видим дали ще се получи.

Схемата без сорс кода на микроконтролера не струва и изядено яйце....

[RES]

Според мен основният проблем на тракерите е ниската надеждност - респективно високите експлоатационни разходи. На второ място е цената. Това е особенно вярно за българските условия, където изкупната цена на електроенергията се субсидира само 12 години. След този период ще се разчита единствено на пазарната цена на електроенергията, а именно тогава започват и очакваните дефекти и необходимост от ремонти в тракерите.
Като вземем в предвид тези особенности смятам, че оптималният тракер трябва да има възможно най-дълга гаранция от производителя и възможно най-надеждна и функционална система за управление и самодиагностика.

Относно цената на управляващата електроника:
Известно е, че оптимална цена и надеждност на тракера се постигат само при големи машини с над 50м2 площ на машина. Тези машини като цяло са скъпи и цената на електрониката е малка част от цената на цялата машина. За сметка на това функционалността на управлението е изключително важна.

[Lupus]

Относно цената на управляващата електроника:
Известно е, че оптимална цена и надеждност на тракера се постигат само при големи машини с над 50м2 площ на машина. Тези машини като цяло са скъпи и цената на електрониката е малка част от цената на цялата машина. За сметка на това функционалността на управлението е изключително важна.

Абсолютно съгласен!

[RES]

Ето една много интересна и нестандартна конструкция на тракер, разработвана от наши партньори в Германия и Испания. Най-интересните особености на конструкцията са:
1. Малка височина, което посволява лесно обслужване и малки взаимни засенчвания между отделните тракери;
2. Липса на големи и тежки фундаменти;
3. Дублиране на механичните задвижвания, което позволява продължаване на работата, дори и при повреда в двигател/редуктор. Това е много важен момент, тъй като тракера остава работоспособен до доставка и монтаж на резервната част, а това обикновенно изисква няколко дена;

Това съоръжение е опитна установка за момента.

[Miro]

Най-интересната част при този тип следящи устройства ми се струва, че е алгоритъмът за избягване на взаимно засечване от редовете. Как е реализирано в този случай? И на какъв принцип се следи слънцето - датчици или по заложен алгоритъм?

[RES]

Идеята за датчиците с цифрова камера и анализ на снимките, беше започната за този тип тракери.

[Мишо]

Може би в тази тема е удчано да попитам, от къде могат да се намерят уравненията за насочване на панела при зададени координати и време.

[ama]

Може би в тази тема е удчано да попитам, от къде могат да се намерят уравненията за насочване на панела при зададени координати и време.

Е точно за това става въпрос. Кой каквото ще да си говори.
Защо да следиш слънцето, след като предварително знаеш къде е ?
Остава тези данни да бъдат вкарани в една памет и за съответния ден и час да накараш процесора да прочете къде трябва да са насочени панелите. Правиш 3, 5 или 7 позиции на ден и толкова. на пръв поглед недостатък би било ако няма слънце и не е целесъобразно да въртим и да харчим енергия. Това се решава абсолютно елементарно със блокиране по осветеност, или каквото там ви хрумне. Отпадат глупавите проблеми с незнам какво си трявало да стане вечерта, защото сутринта да сме готови за изгряване от изток и т.н..... глупости.
Абе смешно е да следиш нещо, което предварително знаеш къде е ...., за слънцето говоря.
Има и друго - какви са тези постоянно-токови мотори та да работят с DC напрежението на централата , пък то се променя пък от там проблеми пък еййй......., много проблеми, но повечето са изкуствено създадени. Може да си се работи с AC и да се броят полупериодите или периодите и така ще се знае от схемата в каква позиция се намират панелите, тъй като оборотите са свързани с честотата и от там с броя преминали полупериоди. През ноща моторо връща системата силно на изток, застава в крайно положение, което се индицира с краен изключвател и така се унищожава дневната грешка на позицията от броя периоди на напрежението/тока върху двигателя. Грешката е малка, но съществува от пускови и преходни режими. За деня е нищожна, но ако не се започне на чисто следващия ден има риск от натрупване и след една седмица вече може да е значителна.
Точно така е направена последната позиционираща мегаватова централа - 7,2 мегавата в Китай, пусната на 26 февруари тази година, която имах удоволствието да видя с очите си.

[Mateev]

За региона на България количеството на дифузната радиация като киловатчасове е съизмеримо с количеството на директната. Но като брой часове дифузната радиация е 3 пъти по-продължителна от директната. Следователно три пъти по-дълго време позиционера трябва да гледа цялото небе (да застане хоризонтално), отколкото времето за следене на слънцето. Така че позиционер с датчик за следене на слънцето ще даде много повече енергия от позиционер, който работи под часовник.

[Lupus]

За региона на България количеството на дифузната радиация като киловатчасове е съизмеримо с количеството на директната. Но като брой часове дифузната радиация е 3 пъти по-продължителна от директната. Следователно три пъти по-дълго време позиционера трябва да гледа цялото небе (да застане хоризонтално), отколкото времето за следене на слънцето. Така че позиционер с датчик за следене на слънцето ще даде много повече енергия от позиционер, който работи под часовник.

Трудно ми е да се съглася с тази логика. Системата работи по часовника и календара и таблични данни. Системата за насочване следи добива на енергия. Ако се получи рязък спад, значи имаме засенчване и тя застава хоризонтално. Когато слънцето отново се появи, дифузната радиация също скача и тя се позиционира там където трябва да гледа.

[Мишо]

Господин Матеев, едва ли някой ще оспорва постижението, което сте направили с проекта на оптичния датчик. Но нека погледнем как стоят нещата и от други гледни точки. Светът е шарен.
Относно цената - цените на съвременните "евтини" процесори са от порядъка на 1$, а на "скъпите" такива - примерно 9$. Цените на елементите в едно устройство за насочване без силовата част , независимо дали е оптично или ползва часовника ще е от порадъка на 3-23$. Силовите елементи и кутията ще изравнят цените на материалите на алтернативните решения. Спрямо цената на 50 квадратни метра фотоволтаици тези цени не би трябвало даже и да се споменават. Цената на устройствата вече са друго нещо и понякога се определят единствено от търговската конюнктура, а не от себестойността на материалите.
Относно точността. Горепоказания датчик не може да осигури голяма точност. Някои системи обаче я изискват - например тези с френеловите лещи.
Според мене , макар и да нямам все още практически опит в тази област, най-добре е да се ползва смесена система и ако имам време и ресурси, мисля да я реализирам. Все още съм на етап проучване и ще бъда благодарен за всякъква информация по въпроса. Не зная даже и на какви цени и кой предлага така наречените астрономически часовници, макар и някъде във форума да се спомена, че са скъпи.