Имам известни познания по психология, защото по принцип имам навика да търся ново познание във всеки един аспект от живота и бизнеса, когато се сблъскам с труден или неразрешим проблем. И така през годините се е натрупал един много широк и всеобхватен мироглед, но без каквато и да било задълбоченост, просто защото човешкия мозък си има граница на възможностите. Тесен специалист съм само в 3-4 ограничени области на познанието, но това е защото живота и бизнеса са ме принуждавали да дълбая в тях колкото се може по-дълбоко с цел постигането на успех или преследването на някаква цел. Електрическите, електронните и енергийните познания не влизат в този списък. Тях си ги имам едва ли не генетично, защото са ми нещо като хоби, нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, нещо, заради което бих губил безцелно време винаги, когато нещо около мене замирише на ток, електроника или автоматика.
Познанията ми по психология са придобити насила и без желание, но са ми трябвали в един или друг момент от живота, и здравата логика ме е принуждавала да седна и да намеря отговор на даден проблем. В момента докато вие хаотично се опитвате да се организирате, и този хаос си личи откъдето и да го погледнете, аз вместо да се хвърля презглава след вас направих нещо много важно, което също ми е навик и което си го налагам да го правя ВИНАГИ, когато предстои ВАЖНО РЕШЕНИЕ или ВАЖНО ДЕЙСТВИЕ. А това нещо е много просто - казвам си следното:
Не бързай с рогата напред. Спри, помисли малко. За това ти е дадена главата. Пет минути мислене могат да заменят година напразни усилия в грешната посока. По-добре се забави малко, но после направи най-правилното нещо. Така имаш шанс да изпревариш тези, които са тръгнали с рогата напред, въпреки че твоя старт е със закъснение. Често пъти тези с рогата напред губят години в безцелни усилия, а истината за техния проблем е на 1 ръка разстояние и се нарича "ПЕТ МИНУТИ МИСЛЕНЕ".
Ако трябва да бъда честен, 5 минути не ми стигнаха. Мисля и разсъждавам вече трети месец, но и проблема е един от най-тежките в живота ми, и неговото разрешаване или неговия провал КОРЕННО ЩЕ ПРОМЕНИ МОЕТО БЪДЕЩЕ И БЪДЕЩЕТО НА ЦЕЛИЯ БРАНШ. И лутайки се в привидната безизходица най-после ОСЪЗНАХ корените на проблема. Осъзнах защо се случи цялата тази одисея с ВЕИ-тата. Осъзнах, че тя ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ. Осъзнах, че е имало начин да го предотвратим, но всички взети заедно СМЕ ГО ПРОСПАЛИ. Осъзнах, че и в момента предприемаме ГРЕШНИ ДЕЙСТВИЯ и по този начин задълбочаваме проблема. Също така си губим времето и парите (и други ресурси) вървейки с РОГАТА НАПРЕД. Осъзнах също така, че имаме МОГЪЩ И СИЛЕН ПРОТИВНИК, и неговото могъщество се базира на едно дребно ПОЗНАНИЕ, което той явно отдавна го има, а ние ГО НЯМАМЕ.