Предложение към ДКЕВР за повишаване на изкупната цена

[Mateev]

С решение на ДКЕВР № Ц-033 от 29.12.2006 г. се определя изкупната цена за електрическата енергия, произведена от фотоволтаични електроцентрали. Ето линк към оригиналния документ:

http://www.dker.bg/resolutions/res_c033_06.pdf

Същия документ можете да изтеглите и от линка по-долу (ако нещо стане с оригиналния линк).

[Mateev]

Предлагам да разнищим текста в подробности и да си изясним къде е грешката на ДКЕВР и защо една централа, финансирана с кредит, не може да се изплати за 10 години. След това да направим обосновано предложение с искане за промяна.

Между другото се разрових из сайта на ДКЕВР и открих, че трябва да платим такса от 1000 лв. само за да благоволят да ни разгледат заявлението. Какво да се прави. Ще плащаме. Явно нашата борба за подобряване на положението със законодателството освен нерви и загубено време, ще ни струва и много пари. СТС Солар е готово да поеме всички финансови разходи и главоболия по организацията. Но очакваме от посетителите на форума помощ поне в прецизирането на текстовете на документите.

[Mateev]

Започваме с разнищването на текста на решение № Ц-033. По-долу ще публикувам пасажи и ще правя коментари.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) една от основните цели на закона е създаване на предпоставки за устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т. ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда.

С развитието на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се създават условия за дългосрочна сигурност на доставките на електроенергия, намаляване на зависимостта от вносни енергийни доставки, намаляване на емисиите от парникови газове, опазване на климата, възможност за избягване на конфликти, свързани с полезните изкопаеми, създаване на трудова заетост.

Прекрасно написано. Много точно и много вярно. Тези два пасажа трябва да ги включваме във всеки един наш документ с искане за някаква промяна.

За всеки случай отиваме да проверим какво точно пише в чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката. И оставаме шокирани. Алинеята е отменена в ДВ, бр. 49 от 2007 г.

Не мога да повярвам на очите си. Какво става в тази държава? Стария текст гласеше:

Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:
1. ..........;
2. ..........;
3. ..........;
4. ..........;
5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;

За момент ги заподозрях в някаква конспирация. Обаче после видях, че в същия ДВ, бр. 49 от 2007 г. е публикуван и ЗАКОН ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВАТА. Вероятно промените в ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА са в резултат на публикуването на новия закон.

И наистина още в чл.2 на новия закон се цитират същите цели в разширен вид:

Чл. 2. Основните цели на този закон са:
1. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;
2. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;
3. диверсификация на енергийните доставки;
4. повишаване капацитета на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива;
5. опазване на околната среда;
6. създаване на условия за постигане устойчиво развитие на местно и регионално ниво.

До тук добре. Има желание. Да видим по-нататък дали наистина го постигат.

[Mateev]

Продължаваме с текста на решение № Ц-033.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЕ (в сила от 08.09.2006 г.) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЕ предвижда тези цени да се определят като не по-ниски от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените снабдители и добавки, определени от комисията по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия.

Отново отиваме да проверим цитираните членове и алинеи и отново виждаме, че всички позовавания за Възобновяеми Енергийни Източници са заличени.

Ето стария текст:

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) (1) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1.
(2) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от възобновяемите енергийни източници по ал. 1, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.

А ето и новия:

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.)

Какво излиза?
Решение № Ц-033 за изкупните цени се базира на вече отменени текстове в ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Особенно чл.33 ал. (2), която е от изключителна важност и ни гарантираше, че при повишаване на цената на тока за населението ще се повишава и изкупната цена. Търсим алтернативен текст в ЗАКОНА ЗА ВЕИ и го откриваме в чл.21. ал. (2):

(2) Преференциалната цена по ал. 1 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

До тук добре. Даже 70-те процента от стария закон вече са 80% в закона за ВЕИ. Тоест има подобрение. Но по интересна за нас е алинея (1) на чл.21:

Чл. 21. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW.

С две думи до края на месец март ДКЕВР трябва да излезе с ново решение за изкупните цени. И вероятно в момента го подготвят. И сега е момента да кажем и нашето мнение по въпроса. И дано вече да не е късно.

Затова давайте с ускорени темпове да правим дискусията и да подадем информацията в ДКЕВР.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

Освен това, параграф 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ предвижда, че самите преференциални цени, образувани на горепосочения принцип по години до 31 декември 2022 г., се определят с Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата). Общественият доставчик и/или обществените снабдители, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от ВЕИ по преференциални цени съгласно Наредбата (чл. 159, ал. 2 от ЗЕ). Същевременно се разработва проект на нов Закон за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, който също урежда материята, свързана с ВЕИ. Този закон ще бъде специален закон по отношение на Закона за енергетиката и разпоредбите му ще дерогират разпоредбите на ЗЕ.

Информацията в този пасаж е от изключителна важност.
ЗАКОНА ЗА ВЕИ вече е публикуван и той е с приоритет по отношение на ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА и всякакви противоречия и конфликти се разрешават в полза на ЗАКОНА ЗА ВЕИ.

Трябва още един път внимателно да се изчете закона за ВЕИ и да се види дали няма да ни помогне при разрешаването на някоя от конфликтните ситуации, които възникват в момента.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

Параграф 140 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) изисква подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗЕ да бъдат приведени в съответствие със ЗИДЗЕ в 6-месечен срок от влизането му в сила. Този срок изтича на 7 март 2007 г. Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия все още не е приведена в съответствие с измененията на ЗЕ, поради което всички критерии, в съответствие с които комисията следва да определи добавка за образуване на преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЕ, все още не са нормативно уредени. Налице е само един критерий по закона, а именно вида на първичния енергиен източник. Самите преференциални цени също все още не са определени с наредбата.

Интересното в този параграф е, че се цитира наредба, с която ДКЕВР се съобразява при определянето на преференциалните цени. Следователно ние трябва да се запознаем в подробности с тази наредба, за да разберем как можем да повлияем на мнението на ДКЕВР. Ето текста на наредбата:

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

Пазарът на възобновяема електрическа енергия с първичен източник слънчевата енергия (слънчевата радиация) в България не е развит поради липсата на изградени мощности. Стимулирането на изграждането на такива централи изисква определяне на преференциална цена, която да покрие освен икономически обоснованите разходи и норма на възвръщаемост, и икономически обоснованите инвестиции, като бъдат отчетени присъщите рискове:

. Технологичен риск

Развитието на енергийни проекти, използващи нови и не напълно развити технологии на основата на възобновяеми енергийни източници като цяло е по-скъпо, дори в случаите, когато първичният енергиен източник е безплатен (в случая слънчева енергия), в сравнение с традиционните енергийни проекти. Финансовите институции не са склонни да поемат свързаните с най-новите енергийни технологии рискове.

. Риск, свързан с характера на първичния енергиен източник

Рискът, че слънчевата енергия или годишната часова продължителност на слънчевата радиоактивност може да не отговарят на необходимите критерии би се отразило върху разходите за експлоатация, техническа поддръжка и съответно до намалено генериране на електроенергия и до намаляване на приходите от продажба на електрическа енергия.

. Бизнес риск

Този риск е свързан с евентуалните неблагоприятни промени в конкретните пазарни и икономически условия, в които функционира предприятието, в т. ч. преразходи по време на изграждането, особено когато технологията не е била активна на пазара.

Хубаво е, че ДКЕВР освен икономически обоснованите разходи е готово да признае и присъщите рискове. Ще го имаме в предвид, когато правим нашата калкулация.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

При определянето на преференциалната цена за производство на електрическа енергия от фотоволтаични централи са отчетени разходите, които предизвиква реалното реализиране и експлоатация на такъв инвестиционен проект. За целта са използвани осреднени стойности на базата на световния опит, коригирани с отчитане на специфичните за България обстоятелства.

Основните фактори, определящи нивото на цените на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични модули са:
а) размера на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителни мрежи;
б) средната годишна производителност. За повишаване на производителността е необходимо осигуряване на оптимални параметри на прогнозната годишна сумарна слънчева радиация, зависеща от местоположението за изграждане на фотоволтаичната електроцентрала;
в) нивото на експлоатационните разходи;
г) полезният живот на активите, необходими за производство на електрическа енергия;
д) разрешената норма на възвръщаемост на капитала.

При анализа на влиянието на отделните фактори с най-голяма тежест за равнището на цената са средната годишна производителност на фотоволтаичните модули и размера на инвестиционните разходи.

До тука всичко е наред. Създава се впечатление, че ДКЕВР наистина е готово безпристрастно и обективно да определи изкупната цена.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

Инвестиционни разходи

Нивото на инвестиционните разходи за изграждане на фотоволтаичните модули са различни в различните страни според специфичните условия - наличие на местно производство на необходимите съоръжения, развитие на нова технология и т.н.

През 2006 г. европейската комисия публикува доклада DEMONSTRATION AND DISSEMINATION ACTIVITIES (http://ec.europa.eu/energy/res/sectors/ ... alogue.pdf),
в който се посочва среден инвестиционен разход от 5,45 ^/Wp инсталирана мощност.

В България не се произвеждат фотоволтаични клетки, което е предпоставка за допълнителни инвестиционни разходи, свързани с внос на съоръжения, които не могат да бъдат произведени в страната, развитие на нова технология, която до момента не е била активна на пазара и др. Поради тези причини, при изчисляването на разходите за
производство на електрическа енергия от фотоволтаични генератори на единица инсталирана мощност са приети следните осреднени стойности на инвестицията:
. с инсталирана мощност до 5 kW - осреднена стойност на инвестицията от 5 ^/Wр или 5000 ^/kW;
. с инсталирана мощност над 5 kW - осреднена стойност на инвестицията от 4,6 ^/Wр или 4600 ^/kW.

Тука вече не съм съгласен с цифрите на ДКЕВР. Средна цена от 4.6 EUR/Wp наистина е възможна, но при централи над 100 kWp. При по-малки централи цената нараства поради следните причини:
- нарастват транспортните и доставно складовите разходи поради малкия обем на оборудването
- има големи разходи за проектиране и одит, които почти не зависят от размера на инсталацията
- има големи разходи по узаконяване, които ВЪОБЩЕ не зависят от размера на инсталацията
- има големи разходи за мониторинг и контрол, които слабо зависят от размера на инсталацията и които се изискват неправомерно от електроразпределителните предприятия

Явно ще трябва да се изпратят на ДКЕВР подробни калкулации за стойността на инвестицията на централи с различна мощност. Това е задача на СТС Солар и ще се заемем с нея. Ако и някоя конкурентна фирма иска да се включи с оферти за цените нейното оборудване - ще бъдем благодарни. Също така ще бъдем благодарни и на всеки, който вече е изградил някаква инсталация и ни изпрати калкулация на реално направените до момента разходи.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

При производството на електрическа енергия от фотоволтаични модули следва да бъде насърчено инсталирането на малки мощности до 5 kW, най-вече застроени покривни пространства, с което ще се даде подкрепа на домакинства и на малки стопански и индустриални обекти. За фотоволтаичните модули, инсталирани на открити земни пространства и интегрирани в сградите с инсталирани мощности над 5 kW степента на подкрепа е намалена. Целта е с не голям капитал да се инвестира в производство на електрическа енергия от фотоволтаични модули.

Тука ДКЕВР наистина декларира, че следва да се насърчава производството от малки инсталации по покривите на сградите. Тогава защо не го направи наистина? Не е ли редно именно ДКЕВР да излезе със законодателна инициатива за облекчаване на процедурите по узаконяване за малки централи?

Освен това границата от 5 kW е много ниска. На покриви могат да се разполагат централи до 100 kW, че и повече.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

Средна годишна производителност
Средната годишна производителност на фотоволтаичните модули зависи от прогнозната годишна сумарна слънчева радиация, постъпваща върху хоризонталната повърхност. В България, тази годишна сумарна радиация, постъпваща върху хоризонталната повърхност е съобразена с изследванията на БАН за потенциала на слънчевата енергия и съгласно тези изследвания тя варира от 1400 до 1600 kWh/m2.

Тука не съм съгласен с ДКЕВР.
ТОВА Е ТОТАЛНО ГРЕШНО ТВЪРДЕНИЕ !!!
Радиацията над България не е такава. Не знам в БАН откъде имат такива данни, след като МТО станции с радиационни датчици има само няколко и то едва от няколко години.

Информация за слънчевата радиация над България може да се намери безплатно в Интернет и то от реномирани източници. При това говорим за замервания с период десетки години. Също така има и софтуери, най-известния от които е METEONORM, които могат да изчислят радиацията за всяка една точка от земното кълбо. И които гарантират максимална грешка от 6% за регионите с ниска плътност на МТО станции. Но за Европа това не е така. Тука плътността на МТО станциите е много висока и едва ли грешката ще надхвърля 3-4%. Та същата тази програма METEONORM дава доста по-ниска радиация за хоризонтална повърхност за региона на България. Не съм смятал точно средната радиация за хоризонтална повърхност, но тя е някъде около 1300 kWh/m2.

Друг е въпроса как стоят нещата с радиациите върху наклонена под оптимален ъгъл повърхност. За региона на България този ъгъл е от порядъка на 32-35 градуса. Най-лоша радиация има Софийска област и тя е около 1350 kWh/m2. Средното за страната е около 1450 kWh/m2. Най-силна радиация има в малък регион около Силистра и там тя достига 1600 kWh/m2. Южните региони, сочени като най-добри, рядко надхвърлят 1520 kWh/m2.

В предложението към ДКЕВР ще подготвя подробна карта с радиациите в различните региони на страната.

[Mateev]

Продължаваме с анализа на текста на решение № Ц-033.

След направено проучване се установи, че при използване на модул "Crystalline silicon" с инсталирана мощност 1 kWp, годишното производство средно за България възлиза на 1342 kWh при оптимално ориентиране на фотоволтаичния модул към слънчевата радиация от 32 °.

Това не може да бъде вярно. Бих искал да видя къде е тази инсталация и да анализирам нейните данни. Освен това задавам следните въпроси:
- Как по една инсталация решиха, че това е средно за България?
- Къде е тази инсталация? Може би в Силистра?
- Колко години замервания са правени? Трябва да са поне 20, за да имаме някакви статистически репрезентативни данни.
- Знаят ли ДКЕВР, че от 10 най-слънчеви години за изминалото столетие, 7 са през последните 10 години. И това тотално изкривява данните при краткосрочните замервания. Но дали и следващите 10 години ще са толкова слънчеви? Много е по-вероятно да е точно обратното.

Къде е истината?
Според симулиращите програми (а и според вече направени замервания) средните загуби при преобразуване на енергията са 20-25%. Следователно при средногодишна слънчева радиация от 1450 kWh би трябвало да очакваме средногодишно 1150-1200 kWh произведена енергия. С подбор на региона и прецизно планиране на инсталацията е възможно да се достигне 1250 kWh. И толкова. 1342 kWh едва ли някога някой ще наблюдава. И дори и да се случи някога, това в никакъв случай не може да се каже, че е средно за страната за дълъг период от време.

Тука трябва да се отчете, че обявените от мене 1250 kWh са средногодишно производство за десетки години напред. Иначе ще имаме години както с 1100, така и с 1400 kWh произведена електроенергия. Но средното ще е 1200-1250 kWh.

Анализирайки цифрите до момента стигаме до извода, че ДКЕВР теденциозно занижава инвестиционните разходи и завишава количеството на произведената енергия. И само от числата до момента вече се оформи около 12-15% по-ниска изкупна цена.

[Lambov]

И аз съм на мнение, че най-много им куца тази средна годишна производителност. И аз отначало се заблудих по нея.
Другото, което не отчитат, са скрити разходи по озаконяване на площадката. Те приемат, че всички площадки в България са идеални за PV централа и остава само да щракнем с пръсти и след 5 секунди да монтираме.
1. Тук има разходи, които не са калкулирани.
2. По-лошото - има маса непродуктивно (административно-чиновническо размотаване) време, което може да продължи 1 - 2 и даже много повече години. Но даже и 1 година да е, трябва да се олихвят за този период съответните разходи или да се десконтира очакваната доходност. Защото едно е да получиш 1000 лв сега, а доста по-друго ако ги получиш след 1 година.
Това е стандартна процедура за десконтиране на паричните потоци, която те пропускат. Т.е. Пропускат около 6 - 10% оскъпяване на разходите или с толкова олекване на приходите.
Погледнато и от друг ъгъл, това е пак така - в Испания изкупната цена е 44 цента на киловат. Може да се направи сравнителен анализ и да се окаже, че те са по-слънчева страна от нас и че при това положение, при нас цената трябва да е 46 цента на киловат.
Освен това, добрата изкупна цена (разбирай поне 44 цента) е мощен стимул за чуждестранни инвеститори и за големи мощности (виж отчета за инвестиции в Испания, Португалия и Италия).
А от финансова гледна точка, България е кръвно заинтерисована да поддържа максимален бум в инвестициите, поради огромния отрицателен размер на търговското ни салдо. Това е около 20% (рекорд в ЕС) и се финансира изцяло от приток на чуждестранни инвестиции.

[Miro]

А от финансова гледна точка, България е кръвно заинтерисована да поддържа максимален бум в инвестициите, поради огромния отрицателен размер на търговското ни салдо. Това е около 20% (рекорд в ЕС) и се финансира изцяло от приток на чуждестранни инвестиции.

С това не съм съгласен. Точно този вид чуждестранни инвестиции не биха донесли нищо добро, а чисто източване на...... нас, данъкоплатците и потребители на ел. енергия и всякакви блага в които ел. енергията влиза като себестойност. Защото тяхната печалба ще я плащаме дефакто ние...

Напротив, аз мисля, че трябва да се стимулират малките инсталации и автономните системи, несвързани в мрежата. Така парите ще се преразпределят към обикновените граждани и като цяло ще се повишава жизнения им стандарт. Иначе си е чиста форма източване....
И аз искам да си построя 5 мегаватова централа и да получавам гарантиран доход до 3 милиона евра годишно... но това не трябва да е държавна политика, ако целта е устойчиво развитие. Парите трябва да остават в българските граждани и в български компании, които да инвестират печалбата си пак тук... Чужди инвестиции в слънчевата енергетика ако ги има, трябва по-скоро да са насочени в създаването на мощности за производство на фотоволтаични модули, виж това е нещо полезно...

[mstoev]

Трябва държавна политика за High Tech в производство на материали за фотоволтаични модули. Само с проектиране, инсталиране, подръжка и търговия не става приложната фотоволтаиката. Образованието и то трябва да е подчинено на приоритетите на High Tech направленията. Без да е подготвено обществото за съвременната слънчева енергетика е труден бизнеса в това направление. Така, че проблемът е комплексен и да вярваме, че правителството скоро ще формулира ясно кои ще са бъдещите High Tech приоритетни направления за България като член на ЕС.